Skip to main content

Западняци пишат за комунизма

Много е интересно да четеш книги за комунизма, написани от западни писатели. И, да, има известна ирония в думите ми. Вероятно аз самата нямам право на тази ирония, защото съм живяла в комунизма точно 7 години. Но въпреки това всички ние, поколенията до 80-те, помним все нещо, а комунизмът дотолкова е маркирал съзнанието на родителите и по-възрастните ни близки, че неминуемо сме попили знания и усещания от тях. Затова бях много заинтригувана от две книги, чиито автори се обръщат към тези времена и са западняци.

Първата е „Разказът на архивиста” на Травис Холанд – разказ за изпадналия в немилост преподавател по литература Павел Дубров, който през 1939 г. работи като унищожител на ръкописи на забранени от комунистическия режим автори. Все още настръхвам от спомена за описанията на пещите в прочутата централа на КГБ на Лубянка, към която той бута количката с литературни ръкописи. Разбира се, преломният момент настъпва, когато за унищожаване му е предаден ръкопис на писателя Исак Балел и Дубров трябва да направи морален избор, изправящ го пред буквално животозастрашаваща дилема.

Втората е „Дете 44” на Том Роб Смит – изключително силно напомняща за зверствата на Чикатило криминална история за инспектора от КГБ Лео Демидов. Принуден да разследва собствената си съпруга, той избира заедно да напуснат Москва и да отидат в затънтената провинция, което ги доближава до територията на сериен убиец на деца. Действието се развива през 1953 г., около времето на смъртта на Сталин, а както знаем, по дефиниция в СССР серийни убийци няма, те са характерни за западното упадъчно общество. Демидов се впуска в тайно разследване, подпомаган от съпругата си, местен полицейски началник, непознати руски селяни.
„Разказът на архивиста” ми допадна много повече заради по-реалистичното си звучене. Може да не е лицеприятно, но когато четеш за руски затвори и политически чистки по времето на Сталин в СССР, очаквах от страниците да те лъхне миризма на кръв, урина и повръщано. Холанд се е справил почти отлично с този ефект, книгата му е едновременно трагична, реалистична и вълнуваща. Докато Роб Смит стига до вълнението и тръпката от преследването, но не успява да предаде почти нищо от духа на режима. В неговия роман главният герой успява да накара със силата на словото притиснати до стената на ужаса хора да му съдействат с опасност за живота си. Дълбоко се съмнявам, че реториката е способна да извади от робската летаргия на живота в тоталитаризъм руските селяни през 50-те.
„Дете 44” ще достави удоволствие на всеки любител на кримките, но дълбочината и вникването в историческия контекст липсват. Докато историята в „Разказът на архивиста” е с по-малко обрати, с по-слаба динамика, но психологическото напрежение е много по-силно, дилемата пред героите е много по-добре представена.

По „Дете 44” беше направен филм с Том Харди и Гари Олдман, а на Острова излязоха още две истории за Лео Демидов, което обяснява и по-голямата популярност на тази книга. Но въпреки това аз бих препоръчала „Разказът на архивиста”. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…