Skip to main content

Западняци пишат за комунизма

Много е интересно да четеш книги за комунизма, написани от западни писатели. И, да, има известна ирония в думите ми. Вероятно аз самата нямам право на тази ирония, защото съм живяла в комунизма точно 7 години. Но въпреки това всички ние, поколенията до 80-те, помним все нещо, а комунизмът дотолкова е маркирал съзнанието на родителите и по-възрастните ни близки, че неминуемо сме попили знания и усещания от тях. Затова бях много заинтригувана от две книги, чиито автори се обръщат към тези времена и са западняци.

Първата е „Разказът на архивиста” на Травис Холанд – разказ за изпадналия в немилост преподавател по литература Павел Дубров, който през 1939 г. работи като унищожител на ръкописи на забранени от комунистическия режим автори. Все още настръхвам от спомена за описанията на пещите в прочутата централа на КГБ на Лубянка, към която той бута количката с литературни ръкописи. Разбира се, преломният момент настъпва, когато за унищожаване му е предаден ръкопис на писателя Исак Балел и Дубров трябва да направи морален избор, изправящ го пред буквално животозастрашаваща дилема.

Втората е „Дете 44” на Том Роб Смит – изключително силно напомняща за зверствата на Чикатило криминална история за инспектора от КГБ Лео Демидов. Принуден да разследва собствената си съпруга, той избира заедно да напуснат Москва и да отидат в затънтената провинция, което ги доближава до територията на сериен убиец на деца. Действието се развива през 1953 г., около времето на смъртта на Сталин, а както знаем, по дефиниция в СССР серийни убийци няма, те са характерни за западното упадъчно общество. Демидов се впуска в тайно разследване, подпомаган от съпругата си, местен полицейски началник, непознати руски селяни.
„Разказът на архивиста” ми допадна много повече заради по-реалистичното си звучене. Може да не е лицеприятно, но когато четеш за руски затвори и политически чистки по времето на Сталин в СССР, очаквах от страниците да те лъхне миризма на кръв, урина и повръщано. Холанд се е справил почти отлично с този ефект, книгата му е едновременно трагична, реалистична и вълнуваща. Докато Роб Смит стига до вълнението и тръпката от преследването, но не успява да предаде почти нищо от духа на режима. В неговия роман главният герой успява да накара със силата на словото притиснати до стената на ужаса хора да му съдействат с опасност за живота си. Дълбоко се съмнявам, че реториката е способна да извади от робската летаргия на живота в тоталитаризъм руските селяни през 50-те.
„Дете 44” ще достави удоволствие на всеки любител на кримките, но дълбочината и вникването в историческия контекст липсват. Докато историята в „Разказът на архивиста” е с по-малко обрати, с по-слаба динамика, но психологическото напрежение е много по-силно, дилемата пред героите е много по-добре представена.

По „Дете 44” беше направен филм с Том Харди и Гари Олдман, а на Острова излязоха още две истории за Лео Демидов, което обяснява и по-голямата популярност на тази книга. Но въпреки това аз бих препоръчала „Разказът на архивиста”. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…