Skip to main content

Момичето от където и да е

Прочетох „Момичето от Дания“ на Дейвид Еберсхоф за един ден. Естествено, вече чух за филма, но след книгата не съм сигурна, че искам да го гледам. Описаното, дори и базирано на истински човешки съдби, е толкова влудяващо и немислимо, че се страхувам да не остана разочарована от кино версията.
Въпреки че книгата като цяло е много визуална, почти „кинематографична“ – и това е най-големият й минус според мен. Някак ми липсваха по-задълбочените и тежки текстове, които биха съответствали на такава дълбока и драматична история. Или може би бях твърде изненадана да открия съответстващите на описваното емоции, но в кратки изречения и пряка реч. Не съм чела от много време толкова въздействащи и същевременно с това простички пряка реч и предадени от 1 лице, единствено число мисли. Може би защото историята всъщност не е сложна, само е първата, известна на света.
Датският художник Айнар Венегер е първият мъж, подложил се на серия от операции за смяна на пола през немислимата 1930 г. И успява да поживее около 1 година в тялото на най-накрая появилата се Лили Елбе. В пътя от затънтеното датско село до клиниката в Дрезден го придружават съпругата му – калифорнийска художничка, и няколко близки приятели, които, поне според романа, приемат потъването на Айнар в образа на Лили като нещо, което всички са очаквали. Всъщност даже на моменти звучи прекалено спокойна реакцията на близките мъже в живота на Айнар, които му помагат да заживее като Лили.
Няма да се спирам на темата за различната сексуалност, въпреки че както книгата, така и историята зад нея дават много храна за размисъл в тази посока. Ще отбележа само, че съм щастлива да живея във време на поне приблизителна свобода на чувствата и себевъзприемането. Потресаващи са описанията на постепено стопяващия се физически Айнар, който не може да се пребори, да избере формата, в която да остане, която да му дава комфорт и поне донякъде да е обществено приемлива. И той боледува, тъй като Лили иска да излезе наяве, но няма право.
Най-въздействащият елемент в книгата, поне според мен, е начинът, по който главните герои Айнар и съпругата му Грета говорят за Лили – като човек, който току-що е излязъл от стаята, но ще се върне, поради което заслужава уважение и зачитане на чувствата и желанията. В началото Лили и Айнар са двете страни на една и съща монета, които се различават основно по аромата – тя ухае на мляко и мента, а той на мъж. С всяка следваща страница обаче те копнеят да се разделят, за да има справедливост за човека, който се е родил в неподходящо тяло, за сметка на този, който не знае кой е.
Като психологическа драма, поставена на авангардна театрална сцена, звучат споровете на Грета и Айнар дали Лили ще позира на Грета или днес няма желание да се появява. И постепеното поглъщане на Айнар и загубването му в Лили – тя дори има различни спомени, при все, че делят едно тяло.
Много характерен елемент е творчеството като форма на психологическа сублимация – Айнар спира да рисува, когато от него излиза и се разгръща Лили. Докато Грета, губеща съпруга си, започва да рисува новата му форма. Много може да се анализира по темата кой какво изразява чрез творчеството. И това може да послужи като повод за всеки, творящ под някаква форма, да си зададе въпроса какво сублимира. Защото най-голямото предизвикателство е да твориш, докато си щастлив и в хармония със себе си, докато се чувстваш удобно в собствената си кожа. Докато си момичето или момчето, което искаш да бъдеш и това ти доставя удоволствие. Независимо дали си от Дания или от Долна Митрополия.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…