24.9.15

Усмихвайте се, бе, хора!

Да, това е изводът ми от деня, от седмиците, месеците - от цялото време, което прекарвам в този град, за който преди години една жена ми каза "Трябва да си много дебелокож, за да оцелееш". Но се оцелява и то не толкова трудно, ако извадиш главите и ръцете си от задниците и започнеш да се усмихваш и да прегръщаш. 
И ако се чудите на какво толкова имате да се усмихвате, аз ще ви кажа:
- на жената, на която ще дадете предимство на опашката;
- на летящите светещи фенери тази вечер над София;
- на продавачката на гишето за билети;
- на колегите сутрин, а защо не и на обед, и в края на работния ден;
- на мен;
- но най-вече на себе си.
Всеки един от нас има проблеми. Денят на всички ни е напрегнат, натоварен и изнервящ. Парите не стигат, любовта не стига, забавленията не стигат, фигурата ни не е хубава, времето за сън не е достатъчно, преуморени, повяхнали и като цяло смотани сме - всички, всеки ден, в нашите си огледала. Но можем да сме други, само ако променим перспективата, с която се оглеждаме в тях; ако приемем паласките си с усмивка, ако теглим по-често една майна на неприятностите и ако намерим хора, пред които спокойно да покрещим, да се посмеем или да поплачем. На тези хора се усмихнете.
Вчера един човек (страхотният Мартин Иванов от Либера) разказа, че децата се усмихват над 300 пъти на ден, а възрастните - едва 15. Това е тъжно, но можете да се опитате да го промените. 
Усмивката е като спорт - в началото е трудно, мързи те, нямаш навика. Но ако го създадеш, не можеш без нея.
Усмихвайте се, бе, хора! Не ви ли писна да сте намусени?
На мен отдавна ми писна и сега виждам приказните залези над градски бараки, тревички сред разбитните плочки и добрите новини сред цялата гадост, която ни заобикаля.
Хубаво е, имайте го предвид.

No comments: