Skip to main content

Обичайте себе си

Ако ви се плаче - плачете, не преглъщайте, не се крийте и не трупайте нито грам тъга, гняв или разочарование в сърцата си. Не губете време да сте напрегнати, нещастни, стресирани, особено ако причината е извън вас. Никой друг, освен вас самите, няма право да ви наранява, обижда, разочарова или напряга. А ако вие се обичате достатъчно, няма да си го причините сами на себе си. Защото всички избива, всичко се проявява със закъснение - всеки залък гадна храна, всяка глътка горчивина. Избива като болест на тялото или на душата.
И ако, когато осъзнаете, че имате проблем с вашето тяло или с вашата душа, вие продължавате да не обичате себе си до степен да пренебрегнете собствената си нужда да се погрижите за своята физика или психика, значи още не сте си научили урока. А той е да обичате себе си.
Защото никой друг не може да се погрижи за вас, освен вие самите. Някой друг може да ви донесе вода в леглото, да ви прегърне и да се опита да ви успокои. Но ако вие самите не можете да родите спокойствието в собствената си душа, всички външни опити за намеса са мъртвородени. 
Обичайте себе си и ако имате нужда от време, за да се разпаднете, а после да се съберете наново и да се изправите срещу това, което ви е изплашило, наранило и съборило, дайте си го. Защото битката няма да свърши днес, няма да свърши и утре. Утре ще се справите с един проблем, после ще изникне друг. И за да ги понесете всичките тези гадини, които сякаш имат за едничка цел да правят живота грозен и труден, се нуждаете от силна основа. Вие сте сградата, вие сте храмът. Ваша е тази основа. Другите хора са само посетители. И ако вие имате здрава основа, ще помогнете на себе си, а нищо чудно някой ден да помогнете и на някой друг.
Затова се грижете за себе си. Обичайте се. Вглеждайте се в себе си. Внимавайте какво допускате в тялото и в душата си - във всеки един смисъл на думата. А ако се окаже, че у вас е покълнала отрова под формата на депресия, болест или отчаяние, просто съберете сили да се обичате още по-силно. 
И ако си мислите, че това е позитивен текст в стил мантра за отваряне на розовата чакра с пеещите сърчица, лъжете се. Това са мислите на човек, който още не се обича достатъчно, но се опитва да се научи.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…