3.11.14

Момиченцето с всички дарби

2014
М. Р. Кери
Не съм добра в дефинирането на жанрове, но този роман бих го определила като  постапокалиптичен зомби трилър. И като го подхванах, не можах да го оставя, докато не прочетох и последната страница. Даже на моменти изпитвах желание да прочета последната страница, преди да съм стигнала до нея, само за да разбера кои от основните герои доживяват финала. Защото той в нито един момент от повествованието не изглеждаше възможно позитивен.
Началото на романа е поставено в научно-военна база, функционираща в един свят, в който човечеството постепено губи позиции срещу гъбична зараза, която превръща хората в доста страховити зомбита. В цялостния екшън, който дори само при такива обстоятелства не е лишен от динамика, са намесени банди от скитащи оцелели човечи извън загражденията на малкото чисти от заразата градове и бази. Но за да е наистина пълна картинката, в споменатата вече  научно-военна изолирана от външния свят зона на изследване са подложени заразени от зомби-гъбата деца, които по някаква необяснима причина разсъждават, проявяват завиден интелект и дори чувства. И особено изследователски обект номер едно, известен още като Мелани. А когато външните обстоятелства, облечени като всички постапокалиптични негативни обстоятелства, се намесват, Мелани се оказва извън стерилната изследователска среда заедно с няколко персонажа, въплъщаващи разнообразието от страхове, стремежи, надежди и недостатъци на представителна за постапокалипсиса човешко общество извадка – един груб и безкомпромисен сержант, един травмиран и уплашен млад редник, една вманиачена изследователка, търсеща с еднаква страст лично доказване и лек за заразата, и една учителка, виждаща в момиченцето с всички дарби не само заразен обект.
И се занизват едни препятствия, приключения, бягства, спасения, падения, от които дори читател с развинтено въображение не може да си представи изхода, а финалният резултат, последната страница на книгата е най-непредвидимата и неочаквана развръзка.

Книгата е много динамична, задъхваща и ако човек я започне и хареса първите 4-5 страници, няма да я остави още 435. Същевременно с това не е просто елементарен зомби екшън. „Момиченцето с всички дарби” носи в себе си някои качествата на антиутопичните романи, кара те да се замислиш за устоите на човешкото общество, за склонността ни да живеем без да осъзнаваме колко слаби сме всъщност и колко малко й трябва на природата, за да ни отвее от лицето на земята. Романът е добре написан, не звучи елементарно, а персонажите са пълнокръвни. Въпреки това не е точно разтоварващо четиво. Факт е, че след като я завърших, книгата ми докара някои кошмари. Просто развинтеното въображение помага човек да си представи описаното много цветно, а цветовете в повечето случаи са твърде кървави. 

No comments: