Skip to main content

Момиченцето с всички дарби

2014
М. Р. Кери
Не съм добра в дефинирането на жанрове, но този роман бих го определила като  постапокалиптичен зомби трилър. И като го подхванах, не можах да го оставя, докато не прочетох и последната страница. Даже на моменти изпитвах желание да прочета последната страница, преди да съм стигнала до нея, само за да разбера кои от основните герои доживяват финала. Защото той в нито един момент от повествованието не изглеждаше възможно позитивен.
Началото на романа е поставено в научно-военна база, функционираща в един свят, в който човечеството постепено губи позиции срещу гъбична зараза, която превръща хората в доста страховити зомбита. В цялостния екшън, който дори само при такива обстоятелства не е лишен от динамика, са намесени банди от скитащи оцелели човечи извън загражденията на малкото чисти от заразата градове и бази. Но за да е наистина пълна картинката, в споменатата вече  научно-военна изолирана от външния свят зона на изследване са подложени заразени от зомби-гъбата деца, които по някаква необяснима причина разсъждават, проявяват завиден интелект и дори чувства. И особено изследователски обект номер едно, известен още като Мелани. А когато външните обстоятелства, облечени като всички постапокалиптични негативни обстоятелства, се намесват, Мелани се оказва извън стерилната изследователска среда заедно с няколко персонажа, въплъщаващи разнообразието от страхове, стремежи, надежди и недостатъци на представителна за постапокалипсиса човешко общество извадка – един груб и безкомпромисен сержант, един травмиран и уплашен млад редник, една вманиачена изследователка, търсеща с еднаква страст лично доказване и лек за заразата, и една учителка, виждаща в момиченцето с всички дарби не само заразен обект.
И се занизват едни препятствия, приключения, бягства, спасения, падения, от които дори читател с развинтено въображение не може да си представи изхода, а финалният резултат, последната страница на книгата е най-непредвидимата и неочаквана развръзка.

Книгата е много динамична, задъхваща и ако човек я започне и хареса първите 4-5 страници, няма да я остави още 435. Същевременно с това не е просто елементарен зомби екшън. „Момиченцето с всички дарби” носи в себе си някои качествата на антиутопичните романи, кара те да се замислиш за устоите на човешкото общество, за склонността ни да живеем без да осъзнаваме колко слаби сме всъщност и колко малко й трябва на природата, за да ни отвее от лицето на земята. Романът е добре написан, не звучи елементарно, а персонажите са пълнокръвни. Въпреки това не е точно разтоварващо четиво. Факт е, че след като я завърших, книгата ми докара някои кошмари. Просто развинтеното въображение помага човек да си представи описаното много цветно, а цветовете в повечето случаи са твърде кървави. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…