18.10.14

Разкази за особняците и малките хора

2011
Иво Андрич
Четох тази книга по време на литературното пътешествие из Сърбия, Босна и Херцеговина и странно, но открих един непознат за мен Иво Андрич. Може би защото повечето от текстовете в сборника са писани в последните десетина години от живота му. Но разказите са заредени с повече тъга и безнадеждност, отколкото е характерно за останалите негови книги, които съм чела. И със сигурност няма нищо общо със сборника „Разказ за слона на везира”, която последно четох. Това обаче не означава, че книгата е слаба, напротив. Този нетипичен Андрич е много по-задълбочен в психологията на образите, в представянето на техните страдания, скрити мисли, терзания.
„Разкази за особняците и малките хора” съдържа 16 текста, сред които един от най-известните му разкази: „Тормоз” – за границите на човешкото търпение и поносимост и малките на пръв поглед фактори, заради които тези граници могат да бъдат прекрачени; „Баронът” – опияняващ разказ за Сараево в началото на ХХ век, но и за гибелта, която хората най-успешно достигат по собствена воля и заради личния си избор; „Създание” – за една необяснима любов, само загатната в неочакваността и неслучването си. И още разкази, писани от 1 л., единствено число, звучащи като спомени за срещи с реални личности или с исторически герои, стъпвали по босненските пътища преди векове.
В книгата почти липсва обичайният исторически подход, персонажите са напълно съвременни, дори и времето на действието да не е уточнено; но то и няма нужда, тъй като фокусът е върху вечните човешки слабости. Личните ми фаворити са споменатият вече „Тормоз” и „Знаците”. И в двата поведението на две незначителни, средностатически човешки създания буди недоумението на околните. Но за двамата на пръв поглед напълно различни герои начините, които избират за справяне с реалността, са единствените логични и възможни.

Ако трябва да обобщя с едно изречение „Разкази за особняците и малките хора”, то това изречение е „Всеки луд с номера си”. Но четейки Андрич, оставам с впечатлението, че балканските луди са някак по-различни, дори по-странно луди от събратята си в останалите части на света.

No comments: