2011
Иво
Андрич
Четох
тази книга по време на литературното пътешествие из Сърбия, Босна и Херцеговина
и странно, но открих един непознат за мен Иво Андрич. Може би защото повечето
от текстовете в сборника са писани в последните десетина години от живота му. Но
разказите са заредени с повече тъга и безнадеждност, отколкото е характерно за
останалите негови книги, които съм чела. И със сигурност няма нищо общо със сборника „Разказ за слона на везира”, която последно четох. Това обаче не означава, че книгата е
слаба, напротив. Този нетипичен Андрич е много по-задълбочен в психологията на
образите, в представянето на техните страдания, скрити мисли, терзания.
„Разкази
за особняците и малките хора” съдържа 16 текста, сред които един от
най-известните му разкази: „Тормоз” – за границите на човешкото търпение и
поносимост и малките на пръв поглед фактори, заради които тези граници могат да
бъдат прекрачени; „Баронът” – опияняващ разказ за Сараево в началото на ХХ век, но и за гибелта, която хората най-успешно достигат по собствена воля и заради
личния си избор; „Създание” – за една необяснима любов, само загатната в
неочакваността и неслучването си. И още разкази, писани от 1 л., единствено
число, звучащи като спомени за срещи с реални личности или с исторически герои,
стъпвали по босненските пътища преди векове.
В
книгата почти липсва обичайният исторически подход, персонажите са напълно
съвременни, дори и времето на действието да не е уточнено; но то и няма нужда,
тъй като фокусът е върху вечните човешки слабости. Личните ми фаворити са
споменатият вече „Тормоз” и „Знаците”. И в двата поведението на две
незначителни, средностатически човешки създания буди недоумението на околните. Но
за двамата на пръв поглед напълно различни герои начините, които избират за справяне с реалността, са единствените логични
и възможни.
Ако
трябва да обобщя с едно изречение „Разкази за особняците и малките хора”, то
това изречение е „Всеки луд с номера си”. Но четейки Андрич, оставам с
впечатлението, че балканските луди са някак по-различни, дори по-странно луди
от събратята си в останалите части на света.