Skip to main content

Разкази за особняците и малките хора

2011
Иво Андрич
Четох тази книга по време на литературното пътешествие из Сърбия, Босна и Херцеговина и странно, но открих един непознат за мен Иво Андрич. Може би защото повечето от текстовете в сборника са писани в последните десетина години от живота му. Но разказите са заредени с повече тъга и безнадеждност, отколкото е характерно за останалите негови книги, които съм чела. И със сигурност няма нищо общо със сборника „Разказ за слона на везира”, която последно четох. Това обаче не означава, че книгата е слаба, напротив. Този нетипичен Андрич е много по-задълбочен в психологията на образите, в представянето на техните страдания, скрити мисли, терзания.
„Разкази за особняците и малките хора” съдържа 16 текста, сред които един от най-известните му разкази: „Тормоз” – за границите на човешкото търпение и поносимост и малките на пръв поглед фактори, заради които тези граници могат да бъдат прекрачени; „Баронът” – опияняващ разказ за Сараево в началото на ХХ век, но и за гибелта, която хората най-успешно достигат по собствена воля и заради личния си избор; „Създание” – за една необяснима любов, само загатната в неочакваността и неслучването си. И още разкази, писани от 1 л., единствено число, звучащи като спомени за срещи с реални личности или с исторически герои, стъпвали по босненските пътища преди векове.
В книгата почти липсва обичайният исторически подход, персонажите са напълно съвременни, дори и времето на действието да не е уточнено; но то и няма нужда, тъй като фокусът е върху вечните човешки слабости. Личните ми фаворити са споменатият вече „Тормоз” и „Знаците”. И в двата поведението на две незначителни, средностатически човешки създания буди недоумението на околните. Но за двамата на пръв поглед напълно различни герои начините, които избират за справяне с реалността, са единствените логични и възможни.

Ако трябва да обобщя с едно изречение „Разкази за особняците и малките хора”, то това изречение е „Всеки луд с номера си”. Но четейки Андрич, оставам с впечатлението, че балканските луди са някак по-различни, дори по-странно луди от събратята си в останалите части на света.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…