Skip to main content

Преди да заспя

2014
Стивън Уотсън
Прочетох старото издание на книгата, въодушевена от трейлъра за филма с Никол Кидман и от факта, че се преиздава. И не съм учудена от суперлативите, изсипали се по адрес на книгата при първото й отпечатване: „Феноменалният дебют на 2011 г. Голямото откритие на британската литература. Романът с елементи на психологически трилър е продаден в 42 страни само месец, след като авторът му го предлага на литературен агент“.
Чудесен психологически трилър за жена на средна възраст, която всеки ден се буди без спомен за живота си от детството или младежките години насам. Буди се до човек, който се представя за нейн съпруг и живее в безтегловност, докато не започва да води таен дневник, подстрекана от упорит психотерапевт.
Каквото и друго да кажа по сюжета, ще издам интересна част от него, така че ще спомена само, че стилът е много приятен и увлекателен. „Преди да заспя“ се чете изключително бързо, действието е много динамично, въпреки първоначалното очакване за мудност поради психологическия аспект на текста. Той не липсва, напротив, но е увлекателно миксиран с проблясъците на паметта на главната героиня и разсъжденията около тяхната достоверност. Което пък създава усещането за динамика и създава абсолютна невъзможността да оставиш книгата.

Признавам, че познах формулата на развръзката някъде още по средата на текста, но това по никакъв начин не намали удоволствието от четенето. Препоръчвам, ако се търси приятна книга с лек драма-трилър елемент.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…