Skip to main content

Пейзаж, рисуван с чай

2009
Милорад Павич
„…човекът със сърце, изпълнено с мълчание, е много по-различен от човека със сърце, изпълнено с тишина…”
Любимият ми Павич и този път не изневери на себе си и на всички, за които е любим. Но аз допуснах голяма грешка при четенето на тази книга – проточих го повече от година. А текстът е такъв, че ако спреш дори за седмица, след това трудно ще се върнеш към него, особено ако вече си започнал частта, която е т.нар. роман-кръстословица.
„Пейзаж, рисуван с чай” се появява само четири години след „Хазарски речник”, но книгата, имаща сходно звучене, е в пъти по-сложна за възприемане.
Условно е разделена на две част – първата разказва паралелно историята на създаването на манастирите на Атон, на монасите общинници и отшелници, и на неуспелия архитект Атанасие Свилар, който през 20 век тръгва към същите тези манастири, за да търси истината за изчезналия си през войната баща. Като цяло тази част се чете лесно и има по-ясна и смилаема връзка между отделните подтекстове. След това обаче настава пълната лудница.
Втората част на книгата е романът-кръстословица, в който има подчасти – водоравно и отвесно. Дадена е възможност на читателя да избере – може да чете водоравно, т.е. линейно, последователно частите на романа, но може да избере и отвесния подход, като „скача” от част на част по посочен ред.
Аз не мога да дам дефиниция за какво се разказва в тази книга – героите и връзките между тях, описанията, са еманация на таланта/лудостта/уникалния стил на Павич. За мен романът беше твърде голямо интелектуално предизвикателство, за което смятам, че още не съм готова. Затова завършвам с един цитат, който май отговаря на взаимоотношенията ми с този текст:

„…книгата, ако от нея очаквате чудо, трябва да четете два пъти. Веднъж трябва да се прочете в младостта, когато сте по-млади от нейните герои, и втория път, когато сте вече на възраст и героите на книгата са по-млади от вас. Така ще ги видите и от двете страни спрямо тяхната възраст, а и те ще могат да ви изпитат от онази страна на часовника, където времето е спряло. Това означава впрочем, че в някои случаи е безвъзвратно късно да се прочетат някои книги, както понякога е прекалено късно да отидеш да си легнеш…”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…