31.8.14

Пейзаж, рисуван с чай

2009
Милорад Павич
„…човекът със сърце, изпълнено с мълчание, е много по-различен от човека със сърце, изпълнено с тишина…”
Любимият ми Павич и този път не изневери на себе си и на всички, за които е любим. Но аз допуснах голяма грешка при четенето на тази книга – проточих го повече от година. А текстът е такъв, че ако спреш дори за седмица, след това трудно ще се върнеш към него, особено ако вече си започнал частта, която е т.нар. роман-кръстословица.
„Пейзаж, рисуван с чай” се появява само четири години след „Хазарски речник”, но книгата, имаща сходно звучене, е в пъти по-сложна за възприемане.
Условно е разделена на две част – първата разказва паралелно историята на създаването на манастирите на Атон, на монасите общинници и отшелници, и на неуспелия архитект Атанасие Свилар, който през 20 век тръгва към същите тези манастири, за да търси истината за изчезналия си през войната баща. Като цяло тази част се чете лесно и има по-ясна и смилаема връзка между отделните подтекстове. След това обаче настава пълната лудница.
Втората част на книгата е романът-кръстословица, в който има подчасти – водоравно и отвесно. Дадена е възможност на читателя да избере – може да чете водоравно, т.е. линейно, последователно частите на романа, но може да избере и отвесния подход, като „скача” от част на част по посочен ред.
Аз не мога да дам дефиниция за какво се разказва в тази книга – героите и връзките между тях, описанията, са еманация на таланта/лудостта/уникалния стил на Павич. За мен романът беше твърде голямо интелектуално предизвикателство, за което смятам, че още не съм готова. Затова завършвам с един цитат, който май отговаря на взаимоотношенията ми с този текст:

„…книгата, ако от нея очаквате чудо, трябва да четете два пъти. Веднъж трябва да се прочете в младостта, когато сте по-млади от нейните герои, и втория път, когато сте вече на възраст и героите на книгата са по-млади от вас. Така ще ги видите и от двете страни спрямо тяхната възраст, а и те ще могат да ви изпитат от онази страна на часовника, където времето е спряло. Това означава впрочем, че в някои случаи е безвъзвратно късно да се прочетат някои книги, както понякога е прекалено късно да отидеш да си легнеш…”

No comments: