Skip to main content

Пейзаж, рисуван с чай

2009
Милорад Павич
„…човекът със сърце, изпълнено с мълчание, е много по-различен от човека със сърце, изпълнено с тишина…”
Любимият ми Павич и този път не изневери на себе си и на всички, за които е любим. Но аз допуснах голяма грешка при четенето на тази книга – проточих го повече от година. А текстът е такъв, че ако спреш дори за седмица, след това трудно ще се върнеш към него, особено ако вече си започнал частта, която е т.нар. роман-кръстословица.
„Пейзаж, рисуван с чай” се появява само четири години след „Хазарски речник”, но книгата, имаща сходно звучене, е в пъти по-сложна за възприемане.
Условно е разделена на две част – първата разказва паралелно историята на създаването на манастирите на Атон, на монасите общинници и отшелници, и на неуспелия архитект Атанасие Свилар, който през 20 век тръгва към същите тези манастири, за да търси истината за изчезналия си през войната баща. Като цяло тази част се чете лесно и има по-ясна и смилаема връзка между отделните подтекстове. След това обаче настава пълната лудница.
Втората част на книгата е романът-кръстословица, в който има подчасти – водоравно и отвесно. Дадена е възможност на читателя да избере – може да чете водоравно, т.е. линейно, последователно частите на романа, но може да избере и отвесния подход, като „скача” от част на част по посочен ред.
Аз не мога да дам дефиниция за какво се разказва в тази книга – героите и връзките между тях, описанията, са еманация на таланта/лудостта/уникалния стил на Павич. За мен романът беше твърде голямо интелектуално предизвикателство, за което смятам, че още не съм готова. Затова завършвам с един цитат, който май отговаря на взаимоотношенията ми с този текст:

„…книгата, ако от нея очаквате чудо, трябва да четете два пъти. Веднъж трябва да се прочете в младостта, когато сте по-млади от нейните герои, и втория път, когато сте вече на възраст и героите на книгата са по-млади от вас. Така ще ги видите и от двете страни спрямо тяхната възраст, а и те ще могат да ви изпитат от онази страна на часовника, където времето е спряло. Това означава впрочем, че в някои случаи е безвъзвратно късно да се прочетат някои книги, както понякога е прекалено късно да отидеш да си легнеш…”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…