Skip to main content

Кривата на щастието

2014
Иво Иванов
Вероятно сте чули/чели за тази книга, особено ако по принцип следите книжните блогове и сайтове. Предизвика фурор с представянето си, а за протокола – в книжарниците в момента е новият тираж. Което ще рече, че първият се изкупи, което пък рядко се случва с българските книги.
Аз бях на представянето, прочетох я почти цялата, а причината да не съм я дочела още не е, че не ми харесва. Просто това е сборник със статии на Иво Иванов, публикувани в различни он- и офлайн медии през последните години. А съм забелязала, че кратките форми, особено „еднотипни“ като звучене, не се четат на екс.
Но да се хвана за определението „еднотипни“. То има негативен нюанс, а случаят изобщо не е такъв. „Кривата на щастието“ е една от най-приятните книги, която съм чела в последно време. Тя представя позитивен и градивен поглед към живота, вселената и всичко останало. „За спорта, Вселената и всичко останало...“ е нейното подзаглавие, но човек не бива да се подлъгва, че това е спортно четиво.
Благодарение на тази книга осъзнах, че спортът е просто различен начин на битуване, на живеене и на градене на щастие и кариера. Привичната ми снизходителност към всички спортисти започна драстично да спада. Също така поспадна и типичната за мен ироничност към всички „позитивни“ четива. Защото по същество тази книга е именно това – показно как да се живее вдъхновено, пълноценно и с надежда.
До скоро това би ми докарало минимум обрив. Е, Иво Иванов успя да накара реалист, песимист и циник като мен да плаче на баскетболни разкази и да се вдъхновява от истински истории за индиански племена и спортни състезатели.
Вече не помня на колко души подарих „Кривата на щастието“, но съм убедена, че това е бил добър подарък. Не, в нея няма съвети за живота, но има позитивни примери; няма притчи, защото всекидневието може да се разглежда като такава, всичко е въпрос на ракурс; всъщност няма и много усмивки, но статиите ти показват, че ако е имало на какво да се усмихваш, значи не си извървял пътя досега съвсем напразно.

Радвам се, че бях сред онези няколкостотин души, които присъстваха на представянето в „Хеликон“-Витоша – то бяха емоции, сълзи, смях и аплодисменти като за звезда. И определено, в стилистиката на автора, искам да му дам една голяма прегръдка, защото я заслужава. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…