6.8.14

Кривата на щастието

2014
Иво Иванов
Вероятно сте чули/чели за тази книга, особено ако по принцип следите книжните блогове и сайтове. Предизвика фурор с представянето си, а за протокола – в книжарниците в момента е новият тираж. Което ще рече, че първият се изкупи, което пък рядко се случва с българските книги.
Аз бях на представянето, прочетох я почти цялата, а причината да не съм я дочела още не е, че не ми харесва. Просто това е сборник със статии на Иво Иванов, публикувани в различни он- и офлайн медии през последните години. А съм забелязала, че кратките форми, особено „еднотипни“ като звучене, не се четат на екс.
Но да се хвана за определението „еднотипни“. То има негативен нюанс, а случаят изобщо не е такъв. „Кривата на щастието“ е една от най-приятните книги, която съм чела в последно време. Тя представя позитивен и градивен поглед към живота, вселената и всичко останало. „За спорта, Вселената и всичко останало...“ е нейното подзаглавие, но човек не бива да се подлъгва, че това е спортно четиво.
Благодарение на тази книга осъзнах, че спортът е просто различен начин на битуване, на живеене и на градене на щастие и кариера. Привичната ми снизходителност към всички спортисти започна драстично да спада. Също така поспадна и типичната за мен ироничност към всички „позитивни“ четива. Защото по същество тази книга е именно това – показно как да се живее вдъхновено, пълноценно и с надежда.
До скоро това би ми докарало минимум обрив. Е, Иво Иванов успя да накара реалист, песимист и циник като мен да плаче на баскетболни разкази и да се вдъхновява от истински истории за индиански племена и спортни състезатели.
Вече не помня на колко души подарих „Кривата на щастието“, но съм убедена, че това е бил добър подарък. Не, в нея няма съвети за живота, но има позитивни примери; няма притчи, защото всекидневието може да се разглежда като такава, всичко е въпрос на ракурс; всъщност няма и много усмивки, но статиите ти показват, че ако е имало на какво да се усмихваш, значи не си извървял пътя досега съвсем напразно.

Радвам се, че бях сред онези няколкостотин души, които присъстваха на представянето в „Хеликон“-Витоша – то бяха емоции, сълзи, смях и аплодисменти като за звезда. И определено, в стилистиката на автора, искам да му дам една голяма прегръдка, защото я заслужава. 

No comments: