Skip to main content

Прошка

Аз не мога да прощавам. Винаги съм го знаела и съм го приемала просто като една не много приятна част от мен. Но нали всеки има недостатъци – е, аз не мога да прощавам. Поне не играя комар, не прекалявам с разните там развеселяващи вещества и не бия жената.
Но наскоро един човек ми каза, че не помни лошото. Някак го изтрива, вероятно го прибира в едно чекмедже. Аз веднага направих анализ, че това е начин за справяне със стреса и болката чрез блокиране на негативните спомени и емоции. Разбира се, това е компенсаторен механизъм, който от моята гледна точка на непрощаващ човек всъщност те лишава от здравословната доза непрощаване, прави те прекалено добър за този свят, за хората му.
От друга страна обаче и от моята гледна точка на непрощаващ човек аз знам, че трупам в себе си купища непростени болки, случки и подобни. И те не са някъде в скришно чекмедже, те са на амбразурата на съзнанието ми и формират поведението ми, възпроизвеждат се като модели, налагани с години.
Непростените неща не ми позволяват да затварям страници и да продължавам напред; не ми разрешават да забравя, за да освободя място в съзнанието си за натрупване на нови спомени; не ми позволяват да имам доверие. И най-вече ме спират да простя на самата себе си. Защото без тази прошка никога няма да разбера как така другите искат да са до мен, при положение, че аз не мога да съм в мир със себе си и като цяло не мога да се понасям.
И сега съм гневна на себе си. Но хубавото е, че за първи път от много време насам май успявам да не се гневя на някой друг. Защото всичко, което ни се случва, е само и точно това, което сме позволили да стане. И дори ситуацията да не е била под наш контрол, то начинът, по който сме я възприели, е бил. 
Винаги има избор и ход, дори ходът да е да се унижаваш, да молиш, да си слаб, да коленичиш и въпреки това да те отхвърлят с ритник. Ако целта си е заслужавала, тогава това не е компромис със себе си, а просто отказ да се предадеш. А както всички добре знаем, победителите не са тези, които никога не падат, а тези, които не се отказват.

И какъв е премъдрият извод от тази миниатюра в стил „Искрено и лично”? Днес разбрах, че вратите към миналото трябва да се затварят, но само когато зад тях си оставил опрощение и постепена забрава. Защото иначе зад тях пламват пожари, които могат сериозно да отровят настоящето дори при най-малкото им открехване. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…