Skip to main content

Книга за смеха и забравата

2001
Милан Кундера
Преди години, след първите издания на Кундера от „Колибри“ в началото на века, бях изчела поне 3-4 негови книги. Миналата година, когато препрочетох „Непосилната лекота...“, установих, че всичко съм забравила. А „Книга за смеха и забравата“ всъщност дори не помня чела ли съм я. Но не вярвам да успея да запомня дали дори този път я четох или само се преструвах за пред себе си. Беше ми твърде фрагментарна, твърде несвързана между отделните части; всъщност основният мотив, който според мен присъстваше навсякъде, беше сексът, но описан през призма, която определено не е „моята“, а и на фона на факта, че темата по принцип не е сред любимите ми за четене.
Книгата е съставена от седем части:
„Изгубените писма“ – разказ за Аз-а и другите в разгара на комунизма в най-диктаторската му форма;
„Мама“ – интересна история за секса и смяната на ролите в една двойка;
„Ангелите“ – малко безумна история за смеха и забравата, а също и за плача, разказ за символ в текста символ;
„Изгубените писма“ – любимата ми част за една жена, която се опитва да запомни миналото, докато настоящето бавно настъпва и постепено забравата я завладява по един твърде психотрилърен начин;
Litost“ - разказ за секса, поезията, комунизма и важността на думите, които събират и разделят, в чиято липса или присъствие има еднакъв процент недоразумения;
„Ангелите“ – вариация на всички части от книгата, оформена като разсъждения по темите от досегашните текстове;
„Границата“ – в тази част книгата тотално ме загуби.
Като цяло текстът е напълно в стилистиката на Кундера, но за моя вкус беше твърде фрагментарен.

Интересен синхронизъм: докато се борех с Кундера, четях и „Отражения в мъжки поглед“ на Нанси Хюстън. Ето какво беше написал Кундера: „Мъжкият поглед нерядко е бил описван. Той хладно се спира върху жената, сякаш я измерва, претегля, оценява, избира, с други думи, сякаш я превръща във вещ. По-малко известно е, че жената не е напълно беззащитна пред този поглед. Щом е превърната във вещ, значи наблюдава мъжа с погледа на вещ. Все едно чукът изведнъж да прогледне и да се втренчи в зидаря, който си служи с него, за да забие пирон. Зидарят вижда злия поглед на чука, губи увереността си и се удря по палеца.“ Какво ли би казала Хюстън, на фона на нейната (за мен) крайно вбесяваща книга за ролята на половете в съвременния живот, базирана на архетипи и предцивилизационни комуникационни форми и модели, като погледа на мъжа към жената, например...

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…