Skip to main content

Книга за смеха и забравата

2001
Милан Кундера
Преди години, след първите издания на Кундера от „Колибри“ в началото на века, бях изчела поне 3-4 негови книги. Миналата година, когато препрочетох „Непосилната лекота...“, установих, че всичко съм забравила. А „Книга за смеха и забравата“ всъщност дори не помня чела ли съм я. Но не вярвам да успея да запомня дали дори този път я четох или само се преструвах за пред себе си. Беше ми твърде фрагментарна, твърде несвързана между отделните части; всъщност основният мотив, който според мен присъстваше навсякъде, беше сексът, но описан през призма, която определено не е „моята“, а и на фона на факта, че темата по принцип не е сред любимите ми за четене.
Книгата е съставена от седем части:
„Изгубените писма“ – разказ за Аз-а и другите в разгара на комунизма в най-диктаторската му форма;
„Мама“ – интересна история за секса и смяната на ролите в една двойка;
„Ангелите“ – малко безумна история за смеха и забравата, а също и за плача, разказ за символ в текста символ;
„Изгубените писма“ – любимата ми част за една жена, която се опитва да запомни миналото, докато настоящето бавно настъпва и постепено забравата я завладява по един твърде психотрилърен начин;
Litost“ - разказ за секса, поезията, комунизма и важността на думите, които събират и разделят, в чиято липса или присъствие има еднакъв процент недоразумения;
„Ангелите“ – вариация на всички части от книгата, оформена като разсъждения по темите от досегашните текстове;
„Границата“ – в тази част книгата тотално ме загуби.
Като цяло текстът е напълно в стилистиката на Кундера, но за моя вкус беше твърде фрагментарен.

Интересен синхронизъм: докато се борех с Кундера, четях и „Отражения в мъжки поглед“ на Нанси Хюстън. Ето какво беше написал Кундера: „Мъжкият поглед нерядко е бил описван. Той хладно се спира върху жената, сякаш я измерва, претегля, оценява, избира, с други думи, сякаш я превръща във вещ. По-малко известно е, че жената не е напълно беззащитна пред този поглед. Щом е превърната във вещ, значи наблюдава мъжа с погледа на вещ. Все едно чукът изведнъж да прогледне и да се втренчи в зидаря, който си служи с него, за да забие пирон. Зидарят вижда злия поглед на чука, губи увереността си и се удря по палеца.“ Какво ли би казала Хюстън, на фона на нейната (за мен) крайно вбесяваща книга за ролята на половете в съвременния живот, базирана на архетипи и предцивилизационни комуникационни форми и модели, като погледа на мъжа към жената, например...

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…