30.6.14

Книга за смеха и забравата

2001
Милан Кундера
Преди години, след първите издания на Кундера от „Колибри“ в началото на века, бях изчела поне 3-4 негови книги. Миналата година, когато препрочетох „Непосилната лекота...“, установих, че всичко съм забравила. А „Книга за смеха и забравата“ всъщност дори не помня чела ли съм я. Но не вярвам да успея да запомня дали дори този път я четох или само се преструвах за пред себе си. Беше ми твърде фрагментарна, твърде несвързана между отделните части; всъщност основният мотив, който според мен присъстваше навсякъде, беше сексът, но описан през призма, която определено не е „моята“, а и на фона на факта, че темата по принцип не е сред любимите ми за четене.
Книгата е съставена от седем части:
„Изгубените писма“ – разказ за Аз-а и другите в разгара на комунизма в най-диктаторската му форма;
„Мама“ – интересна история за секса и смяната на ролите в една двойка;
„Ангелите“ – малко безумна история за смеха и забравата, а също и за плача, разказ за символ в текста символ;
„Изгубените писма“ – любимата ми част за една жена, която се опитва да запомни миналото, докато настоящето бавно настъпва и постепено забравата я завладява по един твърде психотрилърен начин;
Litost“ - разказ за секса, поезията, комунизма и важността на думите, които събират и разделят, в чиято липса или присъствие има еднакъв процент недоразумения;
„Ангелите“ – вариация на всички части от книгата, оформена като разсъждения по темите от досегашните текстове;
„Границата“ – в тази част книгата тотално ме загуби.
Като цяло текстът е напълно в стилистиката на Кундера, но за моя вкус беше твърде фрагментарен.

Интересен синхронизъм: докато се борех с Кундера, четях и „Отражения в мъжки поглед“ на Нанси Хюстън. Ето какво беше написал Кундера: „Мъжкият поглед нерядко е бил описван. Той хладно се спира върху жената, сякаш я измерва, претегля, оценява, избира, с други думи, сякаш я превръща във вещ. По-малко известно е, че жената не е напълно беззащитна пред този поглед. Щом е превърната във вещ, значи наблюдава мъжа с погледа на вещ. Все едно чукът изведнъж да прогледне и да се втренчи в зидаря, който си служи с него, за да забие пирон. Зидарят вижда злия поглед на чука, губи увереността си и се удря по палеца.“ Какво ли би казала Хюстън, на фона на нейната (за мен) крайно вбесяваща книга за ролята на половете в съвременния живот, базирана на архетипи и предцивилизационни комуникационни форми и модели, като погледа на мъжа към жената, например...

No comments: