Skip to main content

Книга за смеха и забравата

2001
Милан Кундера
Преди години, след първите издания на Кундера от „Колибри“ в началото на века, бях изчела поне 3-4 негови книги. Миналата година, когато препрочетох „Непосилната лекота...“, установих, че всичко съм забравила. А „Книга за смеха и забравата“ всъщност дори не помня чела ли съм я. Но не вярвам да успея да запомня дали дори този път я четох или само се преструвах за пред себе си. Беше ми твърде фрагментарна, твърде несвързана между отделните части; всъщност основният мотив, който според мен присъстваше навсякъде, беше сексът, но описан през призма, която определено не е „моята“, а и на фона на факта, че темата по принцип не е сред любимите ми за четене.
Книгата е съставена от седем части:
„Изгубените писма“ – разказ за Аз-а и другите в разгара на комунизма в най-диктаторската му форма;
„Мама“ – интересна история за секса и смяната на ролите в една двойка;
„Ангелите“ – малко безумна история за смеха и забравата, а също и за плача, разказ за символ в текста символ;
„Изгубените писма“ – любимата ми част за една жена, която се опитва да запомни миналото, докато настоящето бавно настъпва и постепено забравата я завладява по един твърде психотрилърен начин;
Litost“ - разказ за секса, поезията, комунизма и важността на думите, които събират и разделят, в чиято липса или присъствие има еднакъв процент недоразумения;
„Ангелите“ – вариация на всички части от книгата, оформена като разсъждения по темите от досегашните текстове;
„Границата“ – в тази част книгата тотално ме загуби.
Като цяло текстът е напълно в стилистиката на Кундера, но за моя вкус беше твърде фрагментарен.

Интересен синхронизъм: докато се борех с Кундера, четях и „Отражения в мъжки поглед“ на Нанси Хюстън. Ето какво беше написал Кундера: „Мъжкият поглед нерядко е бил описван. Той хладно се спира върху жената, сякаш я измерва, претегля, оценява, избира, с други думи, сякаш я превръща във вещ. По-малко известно е, че жената не е напълно беззащитна пред този поглед. Щом е превърната във вещ, значи наблюдава мъжа с погледа на вещ. Все едно чукът изведнъж да прогледне и да се втренчи в зидаря, който си служи с него, за да забие пирон. Зидарят вижда злия поглед на чука, губи увереността си и се удря по палеца.“ Какво ли би казала Хюстън, на фона на нейната (за мен) крайно вбесяваща книга за ролята на половете в съвременния живот, базирана на архетипи и предцивилизационни комуникационни форми и модели, като погледа на мъжа към жената, например...

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…