Skip to main content

Малта

Дааа, попътувах през юни. Все случайно и непланирано, но нали така най-хубавите неща ставали. Така стана и с Малта - решението за това пътуване беше взето за половин час в един чат, а сега съм влюбена. Сляпата неделя за мен се казва остров Гозо, но за него - за десерт.
И аз, като повечето хора напоследък, запътили се към Малта, го направих заради изгодните оферти на Уиз и установих, че с нормални като цени самолетни билети дестинацията е приказна. Полетът е кратък, гледката, ако успеете да я видите (мен ме е страх от летене и затова много не зяпах) всъщност е зашеметяваща, а в Малта те посреща най-обърнатото (тип английско) движение, но за сметка на това изключително удобен обществен транспорт. Автобуси има до всяка и от всяка точка на острова, на който са разположени няколко града и градчета. 
Специално на о-в Малта аз видях само столицата Валета и Слиема, което е нещо средно между Слънчев бряг с шумотевицата му и Несебър с историческия аспект. Но няма нищо общо с двете :)
Вероятно на снимката изглежда много красиво. Точно такова е и на живо. Вероятно една от причините да съм толкова зашеметена е, че това ми е първият летен досег със Средиземно море, което просто ме плени със синевата си. Но съм виждала достатъчно снимки на Гърция и Турция, Испания и т.н., за да съм убедена, че Малта е различна. Най-вече заради уникалната си история, рицарите и арабите, които са се отразили в архитектурата, кухнята, дори езика. 
Пясъчни плажове почти няма, а където все пак има изкуствено направени такива, те са претъпкани. В този момент осъзнаваш България колко е напред както с хубаво море, така и с планина. В Малта има 6-месечен сезон, но туристите, които искат комфорт на пясък, със сигурност ще изберат друга дестинация. 
Хората навсякъде ми се сториха много мили и отзивчиви, но вероятно са се научили с годините осъзнаване, че освен от туризъм, от друго не могат да печелят. Пълно е с българи, работещи там. Цените са напълно нормални, т.е. сумата е като в България, но в евро (за справка бирата в заведенията започва от 2.5 евро, бутилката прилично местно вино - от около 8 евро). 
Столицата на Малта е Валета, която посетих в деня на отпътуването и като цяло не ми беше особено интересна. Има крепост, пристанище, претъпкани с туристи и местни улици с палми и дървета фикуси и зукуми, дори там опитах традиционния им заек... и всичко беше ок, но нищо особено, ако трябва да съм честна. Най-интересният аспект беше отделянето от главната туристическа улица и забиването в една жилищна част, където прането, естествено, висеше по простори, опънати между сградите, разбира се, уличките са тесни, а местните не са лъскавите местни от посещаваните зони, а едни нормални хора със странен език, които си говорят от терасите, подават си резени диня от ръка на ръка и са страшни футболни фенове, поне ако се съди по знамената, заявяващи отборна принадлежност и висящи масово по тераси и прозорци.
Като атмосфера градовете на Малта (извън туристическата лудница с моловете и баровете на Слиема) са приятни, а уникалните им тераски и прозорчета с капаци ме спечелиха завинаги. Даже си имам една моя тераса във Виктория, което е основното градче на остров Гозо... и си идваме на думата.
Влюбена съм в това място, искам пак там, ако може - най-късно догодина.
Не случайно споменах за обществения транспорт в Малта, защото срещу 1.5 евро за цял ден можеш да се возиш навсякъде из острова. Важното е, че няколко автобуса отвеждат до пристанищата, от които тръгват круизи до Гозо или в моя случай - голям ферибот. Островите са изключително близо, целият път е около 15 минути, а между Малта и Гозо е необитаемият Комино, където има някаква Синя лагуна, някакви хубави плажове... има вече цели за следващо ходене.
От върха на цитаделата във Виктория се вижда целият остров и гледката е уникална - няколко селца, пръснати по бреговете на Гозо, бели, каменни, напечени от слънцето, с катедралния купол, пустите поля и... това е. Гозо е малки улички, пълна тишина, нечовешко спокойствие. Във Виктория има един площад, "Св. Георги", на който има едноименна катедрала, един ресторант и едно кафене, обслужвани от един и същи персонал. В ресторанта сервират местни козе сирене, наденички и вино. И палачинки с местен сладолед. И дори само като пиша това, ми липсва - точно преди една седмица прекарах цял ден там и беше приказно.
Малта и Гозо си имат и музиката в главата ми:
Няма какво повече да кажа. Само, че ми липсва почти като любим човек. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…