29.6.14

Малта

Дааа, попътувах през юни. Все случайно и непланирано, но нали така най-хубавите неща ставали. Така стана и с Малта - решението за това пътуване беше взето за половин час в един чат, а сега съм влюбена. Сляпата неделя за мен се казва остров Гозо, но за него - за десерт.
И аз, като повечето хора напоследък, запътили се към Малта, го направих заради изгодните оферти на Уиз и установих, че с нормални като цени самолетни билети дестинацията е приказна. Полетът е кратък, гледката, ако успеете да я видите (мен ме е страх от летене и затова много не зяпах) всъщност е зашеметяваща, а в Малта те посреща най-обърнатото (тип английско) движение, но за сметка на това изключително удобен обществен транспорт. Автобуси има до всяка и от всяка точка на острова, на който са разположени няколко града и градчета. 
Специално на о-в Малта аз видях само столицата Валета и Слиема, което е нещо средно между Слънчев бряг с шумотевицата му и Несебър с историческия аспект. Но няма нищо общо с двете :)
Вероятно на снимката изглежда много красиво. Точно такова е и на живо. Вероятно една от причините да съм толкова зашеметена е, че това ми е първият летен досег със Средиземно море, което просто ме плени със синевата си. Но съм виждала достатъчно снимки на Гърция и Турция, Испания и т.н., за да съм убедена, че Малта е различна. Най-вече заради уникалната си история, рицарите и арабите, които са се отразили в архитектурата, кухнята, дори езика. 
Пясъчни плажове почти няма, а където все пак има изкуствено направени такива, те са претъпкани. В този момент осъзнаваш България колко е напред както с хубаво море, така и с планина. В Малта има 6-месечен сезон, но туристите, които искат комфорт на пясък, със сигурност ще изберат друга дестинация. 
Хората навсякъде ми се сториха много мили и отзивчиви, но вероятно са се научили с годините осъзнаване, че освен от туризъм, от друго не могат да печелят. Пълно е с българи, работещи там. Цените са напълно нормални, т.е. сумата е като в България, но в евро (за справка бирата в заведенията започва от 2.5 евро, бутилката прилично местно вино - от около 8 евро). 
Столицата на Малта е Валета, която посетих в деня на отпътуването и като цяло не ми беше особено интересна. Има крепост, пристанище, претъпкани с туристи и местни улици с палми и дървета фикуси и зукуми, дори там опитах традиционния им заек... и всичко беше ок, но нищо особено, ако трябва да съм честна. Най-интересният аспект беше отделянето от главната туристическа улица и забиването в една жилищна част, където прането, естествено, висеше по простори, опънати между сградите, разбира се, уличките са тесни, а местните не са лъскавите местни от посещаваните зони, а едни нормални хора със странен език, които си говорят от терасите, подават си резени диня от ръка на ръка и са страшни футболни фенове, поне ако се съди по знамената, заявяващи отборна принадлежност и висящи масово по тераси и прозорци.
Като атмосфера градовете на Малта (извън туристическата лудница с моловете и баровете на Слиема) са приятни, а уникалните им тераски и прозорчета с капаци ме спечелиха завинаги. Даже си имам една моя тераса във Виктория, което е основното градче на остров Гозо... и си идваме на думата.
Влюбена съм в това място, искам пак там, ако може - най-късно догодина.
Не случайно споменах за обществения транспорт в Малта, защото срещу 1.5 евро за цял ден можеш да се возиш навсякъде из острова. Важното е, че няколко автобуса отвеждат до пристанищата, от които тръгват круизи до Гозо или в моя случай - голям ферибот. Островите са изключително близо, целият път е около 15 минути, а между Малта и Гозо е необитаемият Комино, където има някаква Синя лагуна, някакви хубави плажове... има вече цели за следващо ходене.
От върха на цитаделата във Виктория се вижда целият остров и гледката е уникална - няколко селца, пръснати по бреговете на Гозо, бели, каменни, напечени от слънцето, с катедралния купол, пустите поля и... това е. Гозо е малки улички, пълна тишина, нечовешко спокойствие. Във Виктория има един площад, "Св. Георги", на който има едноименна катедрала, един ресторант и едно кафене, обслужвани от един и същи персонал. В ресторанта сервират местни козе сирене, наденички и вино. И палачинки с местен сладолед. И дори само като пиша това, ми липсва - точно преди една седмица прекарах цял ден там и беше приказно.
Малта и Гозо си имат и музиката в главата ми:
Няма какво повече да кажа. Само, че ми липсва почти като любим човек. 

No comments: