Skip to main content

Малта

Дааа, попътувах през юни. Все случайно и непланирано, но нали така най-хубавите неща ставали. Така стана и с Малта - решението за това пътуване беше взето за половин час в един чат, а сега съм влюбена. Сляпата неделя за мен се казва остров Гозо, но за него - за десерт.
И аз, като повечето хора напоследък, запътили се към Малта, го направих заради изгодните оферти на Уиз и установих, че с нормални като цени самолетни билети дестинацията е приказна. Полетът е кратък, гледката, ако успеете да я видите (мен ме е страх от летене и затова много не зяпах) всъщност е зашеметяваща, а в Малта те посреща най-обърнатото (тип английско) движение, но за сметка на това изключително удобен обществен транспорт. Автобуси има до всяка и от всяка точка на острова, на който са разположени няколко града и градчета. 
Специално на о-в Малта аз видях само столицата Валета и Слиема, което е нещо средно между Слънчев бряг с шумотевицата му и Несебър с историческия аспект. Но няма нищо общо с двете :)
Вероятно на снимката изглежда много красиво. Точно такова е и на живо. Вероятно една от причините да съм толкова зашеметена е, че това ми е първият летен досег със Средиземно море, което просто ме плени със синевата си. Но съм виждала достатъчно снимки на Гърция и Турция, Испания и т.н., за да съм убедена, че Малта е различна. Най-вече заради уникалната си история, рицарите и арабите, които са се отразили в архитектурата, кухнята, дори езика. 
Пясъчни плажове почти няма, а където все пак има изкуствено направени такива, те са претъпкани. В този момент осъзнаваш България колко е напред както с хубаво море, така и с планина. В Малта има 6-месечен сезон, но туристите, които искат комфорт на пясък, със сигурност ще изберат друга дестинация. 
Хората навсякъде ми се сториха много мили и отзивчиви, но вероятно са се научили с годините осъзнаване, че освен от туризъм, от друго не могат да печелят. Пълно е с българи, работещи там. Цените са напълно нормални, т.е. сумата е като в България, но в евро (за справка бирата в заведенията започва от 2.5 евро, бутилката прилично местно вино - от около 8 евро). 
Столицата на Малта е Валета, която посетих в деня на отпътуването и като цяло не ми беше особено интересна. Има крепост, пристанище, претъпкани с туристи и местни улици с палми и дървета фикуси и зукуми, дори там опитах традиционния им заек... и всичко беше ок, но нищо особено, ако трябва да съм честна. Най-интересният аспект беше отделянето от главната туристическа улица и забиването в една жилищна част, където прането, естествено, висеше по простори, опънати между сградите, разбира се, уличките са тесни, а местните не са лъскавите местни от посещаваните зони, а едни нормални хора със странен език, които си говорят от терасите, подават си резени диня от ръка на ръка и са страшни футболни фенове, поне ако се съди по знамената, заявяващи отборна принадлежност и висящи масово по тераси и прозорци.
Като атмосфера градовете на Малта (извън туристическата лудница с моловете и баровете на Слиема) са приятни, а уникалните им тераски и прозорчета с капаци ме спечелиха завинаги. Даже си имам една моя тераса във Виктория, което е основното градче на остров Гозо... и си идваме на думата.
Влюбена съм в това място, искам пак там, ако може - най-късно догодина.
Не случайно споменах за обществения транспорт в Малта, защото срещу 1.5 евро за цял ден можеш да се возиш навсякъде из острова. Важното е, че няколко автобуса отвеждат до пристанищата, от които тръгват круизи до Гозо или в моя случай - голям ферибот. Островите са изключително близо, целият път е около 15 минути, а между Малта и Гозо е необитаемият Комино, където има някаква Синя лагуна, някакви хубави плажове... има вече цели за следващо ходене.
От върха на цитаделата във Виктория се вижда целият остров и гледката е уникална - няколко селца, пръснати по бреговете на Гозо, бели, каменни, напечени от слънцето, с катедралния купол, пустите поля и... това е. Гозо е малки улички, пълна тишина, нечовешко спокойствие. Във Виктория има един площад, "Св. Георги", на който има едноименна катедрала, един ресторант и едно кафене, обслужвани от един и същи персонал. В ресторанта сервират местни козе сирене, наденички и вино. И палачинки с местен сладолед. И дори само като пиша това, ми липсва - точно преди една седмица прекарах цял ден там и беше приказно.
Малта и Гозо си имат и музиката в главата ми:
Няма какво повече да кажа. Само, че ми липсва почти като любим човек. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…