Skip to main content

Берлин (субективно)

Напоследък живея една идея по-динамично. Направих това заключение, когато започнах често да се будя нощем и да не съм сигурна къде съм точно; често, отнесена в работа, забравям къде точно съм чисто географски и търсенето на скобите по клавиатурата се оказва приключение, което ме връща в реалността на настоящата стая, компютър и т.н.; не се оплаквам, щастлива съм, а първият цял ден в къщи от седмици ме накара да се размисля и разпиша.
Върнах се от Берлин и определено не мога да напиша пътепис. От сумарно прекарани в града около 65 часа, времето по улиците и заведенията му е не-повече от 8. Но пътуването в цялост имаше по-голямо значение от кратка туристическа обиколка. И за първи път в този блог ще пиша и за работа.

Бях на обучение, организирано от чуждестранна структура и няколко неща ме блъснаха в мозъка и в сърцето като бърз влак:
Въпреки всеобщото схващане по нашите географски ширини, че всичко винаги започва със закъснение и техническите и други малки гафове са неизбежни, това е нищо повече от местна митология. Когато всеки един панел започва с точност до секунда, закъсненията постепенно се свеждат до минимум. А забавянията поради всевъзможни пречки, спънки и гафове се неутрализират максимално с добра организация и задължителната предварителна подготовка; просто, а?
Бях част от изключително позитивно и интензивно обучение по иновативни подходи в сферата на публичното управление и подходите към градската среда и през цялото време си мислех „Всички закостенели български администратори трябва да минат през такъв тренинг”. Всъщност не съм убедена, че би имало ефект, защото затвореното съзнание не се отваря с блъскане тип бърз влак, а с лично убеждение, което пък е невъзможно при ограничения тип мислене на повечето хора – защото ние винаги знаем най-добре и нямаме нужда някой да ни дава акъл, нали?
На няколко пъти се сещаш за „Дестинация №1” на Георги Камов и въпреки че не съм от особено позитивните хора, които вярват в доброто и в способността на всеки един човек да се развива и прочее оптимистични глупости, всъщност започнах да се убеждавам, че най-големият плюс на българите, а и на всяка една друга нация, е това, което ни отличава от всички останали и това, което по принцип ни комплексира – че сме малки, смотани и провинциални. Поради което обаче сме надъхани, изобретателни и адски любопитни за всички останали, които също имат своите си комплекси, например за „авторството” на най-големия геноцид на ХХ век или пък на кой знае още какво?
А сега малко за Берлин, от който все пак видях нещо благодарение на Алекс и Емо, чието присъствие там само доказа, че светът е малък и приятели дебнат отвсякъде :)
Монументален град, от който не видях почти нищо, което е прекрасен повод да се върна;
Шарен град, в който има всякакви хора, което е невероятно освобождаващо от предразсъдъци и клишета;
Страхотни паркове, които видях само по време на придвижването си от точка А до точка Ъ, което е още един повод за нова визита;
Не е моето място за спокойна почивка, защото предпочитам малки улички, калдъръми и мушката по терасите, но пък в това му е плюсът – различен е и предизвиква много любопитство;
Немската кухня ми е 50:50, цялата картофена история ми дойде в повече, изобщо зеленчуците им са ми странни (за което интересно обяснение четох в самолета на прибиране в Гастрономически атлас), но пък мръвките и бирата са чудни!
Вълнуващ опит и вълнуващ град, искам пак от всичко, видяно и опитано там.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…