15.4.14

Антихриста

2008
Амели Нотомб
И така, реших да си кажа „Здрасти” с Нотомб. За срещата бях подготвена, че: 1. всеки роман е различен от другия; 2. пише много смахнато, дори извратено; 3. след нейните книги имаш нужда от почивка, защото ти е бръкнала яко в съзнанието. Не искам да се фукам, но аз прочетох „Доброжелателните” на Лител и оцелях (почти) без психически травми. В този смисъл, бях се настроила за нещо по-зловещо и помитащо. Радвам се, че първата ми среща беше именно с „Антихриста”, защото в момента съм на „Нито Ева, нито Адам” и ми е даже твърде спокойна и „праволинейна”.
„Антихриста” обаче е друга работа. Хареса ми сюжетът – сблъсъкът на две млади момичета, едното от които самовлюбено до степен, в която разрушава всичко край себе си; другата пък отчаяно и отричащо се от себе си до ситуацията, в която приема някого до себе, само за да си докаже, че може да е поне привидно нормална.
Винаги съм била сама и в това не би имало нищо лошо, ако бе резултат от моя избор. Но истината не беше такава. Мечтаех да съм приобщена, дори и само за да мога да се отлъча впоследствие.
Книгата е написана по начин, заради който във всеки един момент очаквах психологическият сблъсък да премине в кървава саморазправа. Натрапницата завладява тишината и спокойствието в малкия свят на скромната, която пък загубва и малкото си съюзници в битката за личната си интровертна независимост. На моменти текстът има звучене тип „Американски прелести”. И се чете буквално за няколко часа.
Приятна книга, особено ако читателят е заинтригуван от психологическия аспект на човешките взаимоотношения.

Честно казано, въпреки че съм прочела едва книга и половина, Нотомб ми е много по-любопитна като личност, отколкото като писател – заради графоманството (както тя сама определя писането си), заради писането на ръка и отказа от компютри и мобилни телефони и изобщо заради способността й да го прави по такъв начин. 

No comments: