9.4.14

Щастие

Има сутрини, в които не искам да стана от леглото. Има сутрини, в които не мога да стана от леглото; когато нежеланието да се сблъскам с реалността на света извън завивките е толкова огромно, колкото и вълните на меланхолията, страха, скуката, отчаянието, безсмислието и т.н. Има дни, в които мога да намеря 100 причини да не съм щастлива, не, поне 100 причини да съм нещастна. Над 100 причини да псувам, да проклинам и да мрънкам. И в цялото това завихряне от негативизъм как на човек да му остане енергия да намери нещо, което го прави щастлив?
Когато започнах моите #100happydays, го направих с идеята, че това е канализиране на щастието, начин да го виждам, ако ли не – да го търся съзнателно. И с всеки изминал ден става по-лесно. Факт е, че има дни, в които, като тегля чертата, ми е трудно да намеря едното щастие, дни на преумора или просто на гняв.
А ето и един малък отчет, само за пример, пък кой знае, може някой примерите да го направят по-щастлив.
В последните десет дни щастлива ме направиха
- три песни



- една книга















                                   - един филм















- два вида храна

















- и едно малко австрийско ромче


И хората, които ги споделиха с мен.
Имаше и два цитата, които изпълниха сърцето ми с покой:
 „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.“ (Апостол Йоан)
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“ (Апостол Павел)
Всъщност щастието е ужасно просто. Ние си усложняваме живота излишно.

No comments: