2013
Станислава Чуринскиене
Реших, че няма по-подходящ текст
за 8-ми март от тази книга. Защото разнообразните и понякога абсурдни страни на
това да си жена са вплетени в два основни персонажа и няколко второстепенни. Но
това си е мое тълкувание. Със същия успех може да се каже, че в „От Космоса с
любов” са представени серия от психопатологични състояния, засегнали всички
главни герои в различните етапи на живота им. Но сега по същество, което
същество обмислям от преди три дни, когато завърших романа.
За първи път разбрах за него и за
авторката от тук. После имах възможността съвсем
случайно да се запозная на живо с нея и то на купон. Много позитивни
впечатления, но това не ми попречи повече от месец да отбягвам книгата, защото
Космос, извънземни, преход... все не-мои теми. После пак случайно попаднах на
едно представяне на книгата, купих си я и тъй като ми беше скучно преди
началото, зачетох. И после, след тези няма 10 страници, исках толкова много да
се прибера и да продължа да чета, че, грях мина душата, но се зарадвах, когато
сестра ми отмени планираната ни среща и се изстрелях към трамвайната спирка,
веднага след като си взех автограф.
За протокола: 1. сестра ми не
живее в София, виждаме се рядко и по принцип никак не се радвам, като ни
пропаднат срещите; 2. за автографа от Станислава се надявам да имам повод да
разкажа в бъдеще.
Прибрах си се в къщи и започнах
да чета. И сега имам да пиша ревю и ми е трудно, защото искам да кажа около 100
неща, но е добре текстът да е структуриран и ясен, та ако някой реши да го
чете, да придобие някаква полуясна представа какво е искал да каже авторът.
„От Космоса с любов” е прекрасна,
истинска, болезнена, абсурдна, българска история за `80-те и `90-те години; за
осакатяването на няколко поколения – от комунизма, от прехода, от демокрацията,
от кризите, от сивотата и празнотата, от безизходицата; за характерното за
нашите географски ширини търсене на спасение отгоре – от Господ, от
извънземните, от учението на Дънов, но никога от тук, сега, днес, Аз. В книгата
една майка, Лора, дълбоко вярва, че извънземните бдят над дъщеря й Ангелина,
поради което пропуска да проявява елементарна загриженост, докато Ангелина
расте, пие, пуши и се прибира късно, боледува, реже се, напуска училище, за да
лекува с енергия и т.н. Репликите на майката издават делюзивно разстройство, а
понякога са направо плашещи. Но дъщерята я обожава, буквално живее за нея и
когато се чувства отхвърлена или отдалечена от нишката на тяхната любов,
подхожда самоунищожително към себе си.
По-горе написах, че представянето
на тази книга ми се струва най-подходящо за 8-ми март. Просто днешният ден в
България е много по-известен като Денят на мама, отколкото като Международен
ден на жената. А в „От Космоса с любов” мама е плашеща, понякога ми се искаше
да убия тази майка. А понякога изпитвах толкова силна ярост към дъщеря й,
заради липсата на воля, заради заблудата, в която живее, че се учудих как мога
изобщо да усещам нещо толкова силно към измислени персонажи. Този роман не може
да остави читателя си безучастен. Препоръчвам го много, това е една от
най-добрите книги, които съм чела в последната година.
Признавам, че две неща леко ми
подразниха читателското удовлетворение. Едното е недовършената линия за
проблемите на бащата на Ангелина с 90-арските мутри, а другото е краят. Аз
нямах нужда от този финал, в който се казва какво се е случило после, прозвуча ми
изкуствено добавен. Но това са два малки момента за цяла една прекрасна книга!
Толкова по сюжета, героите и
изключително емоционалното ми четене.
Стилът е адски хубав, много лесен
за четене, но не лековат. Просто написаното е много, много качествено, лишено
от претенциозност, топло, истинско. Може би и затова реакциите ми към героите
бяха толкова силни, усещах ги почти като физическо присъствие. Разказът представя
множество отклонения от стандартите за „нормалност” в психологията и понякога звучи
като диагноза, което обаче не дразни.
И за финал – това е първата книга
от много време, в която май не засякох грешки. Ура!
И за втори финал – в романа имаше
музика, а една от споменатите песни за мен е много важна, мила и означаваща.