Skip to main content

От Космоса с любов

2013
Станислава Чуринскиене
Реших, че няма по-подходящ текст за 8-ми март от тази книга. Защото разнообразните и понякога абсурдни страни на това да си жена са вплетени в два основни персонажа и няколко второстепенни. Но това си е мое тълкувание. Със същия успех може да се каже, че в „От Космоса с любов” са представени серия от психопатологични състояния, засегнали всички главни герои в различните етапи на живота им. Но сега по същество, което същество обмислям от преди три дни, когато завърших романа.

За първи път разбрах за него и за авторката от тукПосле имах възможността съвсем случайно да се запозная на живо с нея и то на купон. Много позитивни впечатления, но това не ми попречи повече от месец да отбягвам книгата, защото Космос, извънземни, преход... все не-мои теми. После пак случайно попаднах на едно представяне на книгата, купих си я и тъй като ми беше скучно преди началото, зачетох. И после, след тези няма 10 страници, исках толкова много да се прибера и да продължа да чета, че, грях мина душата, но се зарадвах, когато сестра ми отмени планираната ни среща и се изстрелях към трамвайната спирка, веднага след като си взех автограф.
За протокола: 1. сестра ми не живее в София, виждаме се рядко и по принцип никак не се радвам, като ни пропаднат срещите; 2. за автографа от Станислава се надявам да имам повод да разкажа в бъдеще.
Прибрах си се в къщи и започнах да чета. И сега имам да пиша ревю и ми е трудно, защото искам да кажа около 100 неща, но е добре текстът да е структуриран и ясен, та ако някой реши да го чете, да придобие някаква полуясна представа какво е искал да каже авторът.
„От Космоса с любов” е прекрасна, истинска, болезнена, абсурдна, българска история за `80-те и `90-те години; за осакатяването на няколко поколения – от комунизма, от прехода, от демокрацията, от кризите, от сивотата и празнотата, от безизходицата; за характерното за нашите географски ширини търсене на спасение отгоре – от Господ, от извънземните, от учението на Дънов, но никога от тук, сега, днес, Аз. В книгата една майка, Лора, дълбоко вярва, че извънземните бдят над дъщеря й Ангелина, поради което пропуска да проявява елементарна загриженост, докато Ангелина расте, пие, пуши и се прибира късно, боледува, реже се, напуска училище, за да лекува с енергия и т.н. Репликите на майката издават делюзивно разстройство, а понякога са направо плашещи. Но дъщерята я обожава, буквално живее за нея и когато се чувства отхвърлена или отдалечена от нишката на тяхната любов, подхожда самоунищожително към себе си.
По-горе написах, че представянето на тази книга ми се струва най-подходящо за 8-ми март. Просто днешният ден в България е много по-известен като Денят на мама, отколкото като Международен ден на жената. А в „От Космоса с любов” мама е плашеща, понякога ми се искаше да убия тази майка. А понякога изпитвах толкова силна ярост към дъщеря й, заради липсата на воля, заради заблудата, в която живее, че се учудих как мога изобщо да усещам нещо толкова силно към измислени персонажи. Този роман не може да остави читателя си безучастен. Препоръчвам го много, това е една от най-добрите книги, които съм чела в последната година.
Признавам, че две неща леко ми подразниха читателското удовлетворение. Едното е недовършената линия за проблемите на бащата на Ангелина с 90-арските мутри, а другото е краят. Аз нямах нужда от този финал, в който се казва какво се е случило после, прозвуча ми изкуствено добавен. Но това са два малки момента за цяла една прекрасна книга!
Толкова по сюжета, героите и изключително емоционалното ми четене.
Стилът е адски хубав, много лесен за четене, но не лековат. Просто написаното е много, много качествено, лишено от претенциозност, топло, истинско. Може би и затова реакциите ми към героите бяха толкова силни, усещах ги почти като физическо присъствие. Разказът представя множество отклонения от стандартите за „нормалност” в психологията и понякога звучи като диагноза, което обаче не дразни.
И за финал – това е първата книга от много време, в която май не засякох грешки. Ура!
И за втори финал – в романа имаше музика, а една от споменатите песни за мен е много важна, мила и означаваща. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…