Skip to main content

От Космоса с любов

2013
Станислава Чуринскиене
Реших, че няма по-подходящ текст за 8-ми март от тази книга. Защото разнообразните и понякога абсурдни страни на това да си жена са вплетени в два основни персонажа и няколко второстепенни. Но това си е мое тълкувание. Със същия успех може да се каже, че в „От Космоса с любов” са представени серия от психопатологични състояния, засегнали всички главни герои в различните етапи на живота им. Но сега по същество, което същество обмислям от преди три дни, когато завърших романа.

За първи път разбрах за него и за авторката от тукПосле имах възможността съвсем случайно да се запозная на живо с нея и то на купон. Много позитивни впечатления, но това не ми попречи повече от месец да отбягвам книгата, защото Космос, извънземни, преход... все не-мои теми. После пак случайно попаднах на едно представяне на книгата, купих си я и тъй като ми беше скучно преди началото, зачетох. И после, след тези няма 10 страници, исках толкова много да се прибера и да продължа да чета, че, грях мина душата, но се зарадвах, когато сестра ми отмени планираната ни среща и се изстрелях към трамвайната спирка, веднага след като си взех автограф.
За протокола: 1. сестра ми не живее в София, виждаме се рядко и по принцип никак не се радвам, като ни пропаднат срещите; 2. за автографа от Станислава се надявам да имам повод да разкажа в бъдеще.
Прибрах си се в къщи и започнах да чета. И сега имам да пиша ревю и ми е трудно, защото искам да кажа около 100 неща, но е добре текстът да е структуриран и ясен, та ако някой реши да го чете, да придобие някаква полуясна представа какво е искал да каже авторът.
„От Космоса с любов” е прекрасна, истинска, болезнена, абсурдна, българска история за `80-те и `90-те години; за осакатяването на няколко поколения – от комунизма, от прехода, от демокрацията, от кризите, от сивотата и празнотата, от безизходицата; за характерното за нашите географски ширини търсене на спасение отгоре – от Господ, от извънземните, от учението на Дънов, но никога от тук, сега, днес, Аз. В книгата една майка, Лора, дълбоко вярва, че извънземните бдят над дъщеря й Ангелина, поради което пропуска да проявява елементарна загриженост, докато Ангелина расте, пие, пуши и се прибира късно, боледува, реже се, напуска училище, за да лекува с енергия и т.н. Репликите на майката издават делюзивно разстройство, а понякога са направо плашещи. Но дъщерята я обожава, буквално живее за нея и когато се чувства отхвърлена или отдалечена от нишката на тяхната любов, подхожда самоунищожително към себе си.
По-горе написах, че представянето на тази книга ми се струва най-подходящо за 8-ми март. Просто днешният ден в България е много по-известен като Денят на мама, отколкото като Международен ден на жената. А в „От Космоса с любов” мама е плашеща, понякога ми се искаше да убия тази майка. А понякога изпитвах толкова силна ярост към дъщеря й, заради липсата на воля, заради заблудата, в която живее, че се учудих как мога изобщо да усещам нещо толкова силно към измислени персонажи. Този роман не може да остави читателя си безучастен. Препоръчвам го много, това е една от най-добрите книги, които съм чела в последната година.
Признавам, че две неща леко ми подразниха читателското удовлетворение. Едното е недовършената линия за проблемите на бащата на Ангелина с 90-арските мутри, а другото е краят. Аз нямах нужда от този финал, в който се казва какво се е случило после, прозвуча ми изкуствено добавен. Но това са два малки момента за цяла една прекрасна книга!
Толкова по сюжета, героите и изключително емоционалното ми четене.
Стилът е адски хубав, много лесен за четене, но не лековат. Просто написаното е много, много качествено, лишено от претенциозност, топло, истинско. Може би и затова реакциите ми към героите бяха толкова силни, усещах ги почти като физическо присъствие. Разказът представя множество отклонения от стандартите за „нормалност” в психологията и понякога звучи като диагноза, което обаче не дразни.
И за финал – това е първата книга от много време, в която май не засякох грешки. Ура!
И за втори финал – в романа имаше музика, а една от споменатите песни за мен е много важна, мила и означаваща. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…