7.3.14

Една година в Прованс

2012
Питър Мейл
Ходи ми се в Прованс, ядат ми се вкусни неща със сосове, в които да топя ароматен хляб, докато преполовявам бутилка вино. Това е резултатът от прочитането на тази книга, както и че веднага се запасих с още от същия автор.
Иначе сюжетът не е нищо кой знае какво – двойка англичани заменят мъгливия Албион с Южна Франция и започва тяхното добродушно приемане на всичко местно, неорганизирано, бавно и забавно. Наистина тонът на книгата е изключително добронамерен, въпреки че от разказаното остава усещането, че в Прованс няма човек, който да не пие като смок, да не яде като разпран и да може да свърши една работа без поне 3-седмично отлагане. Но в описанията на тази друга реалност е сладостта. Не знам кое ми беше по-любимо за четене – как се сади лозе с всички съпътстващи крясъци, как се организира надбягване с кози, които не са наясно с трасето или как протича един традиционен провансалски обед в малко селско ресторантче.

Книгата е приятна, неангажираща, но много, много сладка. Чете се бързо и я препоръчвам, ако имате повече време през уикенда и искате да забравите колко мрачно и дъждовно е навън. И да си помечтаете как точно като автора ще зарежете мъглата и ще се преселите някъде из полите на планината Люберон.

No comments: