Skip to main content

Какво се случва с любовта

2013
Стела Даскалова
Това е първата ми „такава” книга. Ако не броим една за усъвършенстване на презентаторските умения, но тук за друго иде реч.
За първи път чета книга, в която се дават съвети за справяне с разни психологически проблеми и прочее. Вероятно защото съм достатъчно самоуверена, че да смятам, че аз, този титан на мисълта и психологическата сила, мога да се справя с всичко сама. Естествено, всички така смятаме. Или поне почти всички. Останалите четат такива книги. А „Какво се случва с любовта” изобщо не е лоша. Помага ти да си спомниш разни полезни трикове, които наистина са позалинели във всекидневието, връща ти спокойствието и надеждата и дори е написана много приятно. Книгата не е посветена само на интимната любов, тази между двама души, макар че и за нея има доста. Тя е за връзките – със себе си, с околните, с любимите, но и с не толкова любимите. 
Трудно ще ми е да пиша повече за нея, затова само ще дам няколко цитата и препратка към интервю със Стела Даскалова. И ще си позволя един съвет – по-добре четете такива книги (защото аз в пристъп на гордост и увереност в способностите си да се справям с всичко не го правя), отколкото да си откачате тихо сами в къщи. Ако не друго, поне за час-два, след като я затворите, ще усещате ползотворното й влияние и фокуса, който дава, върху хубавата страна на живота.

Можем да сме самотни и на най-пренаселеното място. Можем да се чувстваме ужасно самотни на сантиметри от човека, когото обичаме, ако той се е затворил в себе си и не ни допуска до душата си. Но основната причина да се чувстваме самотни е, че самите ние сме загубили връзката със собствената си душа, че не обичаме, не харесваме и не оценяваме достатъчно високо себе си.

Животът е такъв, какъвто си го направим. Ако вярваме, че е труден, ще търсим и откриваме трудности. Ако вярваме, че е прекрасен, ще търсим и откриваме красота и прелести.


Но все пак, за да не завършвам с такъв прекомерен оптимизъм, ето една вълнуваща статия за депресията в любимия Brain Pickings.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…