Skip to main content

Какво се случва с любовта

2013
Стела Даскалова
Това е първата ми „такава” книга. Ако не броим една за усъвършенстване на презентаторските умения, но тук за друго иде реч.
За първи път чета книга, в която се дават съвети за справяне с разни психологически проблеми и прочее. Вероятно защото съм достатъчно самоуверена, че да смятам, че аз, този титан на мисълта и психологическата сила, мога да се справя с всичко сама. Естествено, всички така смятаме. Или поне почти всички. Останалите четат такива книги. А „Какво се случва с любовта” изобщо не е лоша. Помага ти да си спомниш разни полезни трикове, които наистина са позалинели във всекидневието, връща ти спокойствието и надеждата и дори е написана много приятно. Книгата не е посветена само на интимната любов, тази между двама души, макар че и за нея има доста. Тя е за връзките – със себе си, с околните, с любимите, но и с не толкова любимите. 
Трудно ще ми е да пиша повече за нея, затова само ще дам няколко цитата и препратка към интервю със Стела Даскалова. И ще си позволя един съвет – по-добре четете такива книги (защото аз в пристъп на гордост и увереност в способностите си да се справям с всичко не го правя), отколкото да си откачате тихо сами в къщи. Ако не друго, поне за час-два, след като я затворите, ще усещате ползотворното й влияние и фокуса, който дава, върху хубавата страна на живота.

Можем да сме самотни и на най-пренаселеното място. Можем да се чувстваме ужасно самотни на сантиметри от човека, когото обичаме, ако той се е затворил в себе си и не ни допуска до душата си. Но основната причина да се чувстваме самотни е, че самите ние сме загубили връзката със собствената си душа, че не обичаме, не харесваме и не оценяваме достатъчно високо себе си.

Животът е такъв, какъвто си го направим. Ако вярваме, че е труден, ще търсим и откриваме трудности. Ако вярваме, че е прекрасен, ще търсим и откриваме красота и прелести.


Но все пак, за да не завършвам с такъв прекомерен оптимизъм, ето една вълнуваща статия за депресията в любимия Brain Pickings.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…