Skip to main content

Какво се случва с любовта

2013
Стела Даскалова
Това е първата ми „такава” книга. Ако не броим една за усъвършенстване на презентаторските умения, но тук за друго иде реч.
За първи път чета книга, в която се дават съвети за справяне с разни психологически проблеми и прочее. Вероятно защото съм достатъчно самоуверена, че да смятам, че аз, този титан на мисълта и психологическата сила, мога да се справя с всичко сама. Естествено, всички така смятаме. Или поне почти всички. Останалите четат такива книги. А „Какво се случва с любовта” изобщо не е лоша. Помага ти да си спомниш разни полезни трикове, които наистина са позалинели във всекидневието, връща ти спокойствието и надеждата и дори е написана много приятно. Книгата не е посветена само на интимната любов, тази между двама души, макар че и за нея има доста. Тя е за връзките – със себе си, с околните, с любимите, но и с не толкова любимите. 
Трудно ще ми е да пиша повече за нея, затова само ще дам няколко цитата и препратка към интервю със Стела Даскалова. И ще си позволя един съвет – по-добре четете такива книги (защото аз в пристъп на гордост и увереност в способностите си да се справям с всичко не го правя), отколкото да си откачате тихо сами в къщи. Ако не друго, поне за час-два, след като я затворите, ще усещате ползотворното й влияние и фокуса, който дава, върху хубавата страна на живота.

Можем да сме самотни и на най-пренаселеното място. Можем да се чувстваме ужасно самотни на сантиметри от човека, когото обичаме, ако той се е затворил в себе си и не ни допуска до душата си. Но основната причина да се чувстваме самотни е, че самите ние сме загубили връзката със собствената си душа, че не обичаме, не харесваме и не оценяваме достатъчно високо себе си.

Животът е такъв, какъвто си го направим. Ако вярваме, че е труден, ще търсим и откриваме трудности. Ако вярваме, че е прекрасен, ще търсим и откриваме красота и прелести.


Но все пак, за да не завършвам с такъв прекомерен оптимизъм, ето една вълнуваща статия за депресията в любимия Brain Pickings.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…