Момичетата в рокли на цветя
се хвърлиха към тротоарите
да изпреварят вятъра и бурята,
и превъзнесените залези
Да се събудят, искаха, във утре,
да дишат и отпиват аромата,
кафето да е силно, с мускули,
да ги докарва до агония.
Да страдат като героините
на книгите, които не четат,
да ослепяват във витрините,
които само те красят.
Да бързат и да се задъхват
във роклите, невиждали цветя,
с кафета блудкави и свъсени
във утрини без грам роса.