Skip to main content

Намек за обяснение

2012
Греъм Грийн
Мисля, че във всяка семейна библиотека някога имаше поне една книга на Греъм Грийн. В Плевен поне беше така, но нямам идея коя беше книгата. Затова подходих към „Намек за обяснение” като към класика, висококачествена литература, която няма как да не ми хареса. Още първият разказ – „Разрушителите” – ме изненада, но някак не успя да ме докосне. Със следващите текстове се повтаряше същото – интересен сюжет, страхотно описание на персонажите, изненадващ психологически подход и… нищо не трепва в това моето пусто сърце. След средата на книгата обаче, като посвикнал със стила, започна да ми става все по-интересно и до финала бях установила, че искам да прочета още от Грийн.
Сборникът съдържа 30 разказа, от които личните ми фаворити са:

„Намек за обяснение” – история за един изпит от омраза мъж, който се опитва да завлече в морето на страха и лъжата малко момче;
„Може ли да заемем съпруга ви?” – разказ на възрастен писател, очевидец на срещата на младоженска двойка с двойка гейове, представени като порочни хищници;
„Евтино през август” и „Двама мили хора” – за търсенето на щастие, за изневярата, за загубата на себе си и невъзможността да се намериш чрез другите.

Сборникът е наистина приятен, но се изисква мислене при четене. Което ще рече, че не е подходящ за лековато четиво през слънчев уикенд между две питиета, а по-скоро за спокойните часове някъде насаме със себе си и тишината. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…