Skip to main content

Намек за обяснение

2012
Греъм Грийн
Мисля, че във всяка семейна библиотека някога имаше поне една книга на Греъм Грийн. В Плевен поне беше така, но нямам идея коя беше книгата. Затова подходих към „Намек за обяснение” като към класика, висококачествена литература, която няма как да не ми хареса. Още първият разказ – „Разрушителите” – ме изненада, но някак не успя да ме докосне. Със следващите текстове се повтаряше същото – интересен сюжет, страхотно описание на персонажите, изненадващ психологически подход и… нищо не трепва в това моето пусто сърце. След средата на книгата обаче, като посвикнал със стила, започна да ми става все по-интересно и до финала бях установила, че искам да прочета още от Грийн.
Сборникът съдържа 30 разказа, от които личните ми фаворити са:

„Намек за обяснение” – история за един изпит от омраза мъж, който се опитва да завлече в морето на страха и лъжата малко момче;
„Може ли да заемем съпруга ви?” – разказ на възрастен писател, очевидец на срещата на младоженска двойка с двойка гейове, представени като порочни хищници;
„Евтино през август” и „Двама мили хора” – за търсенето на щастие, за изневярата, за загубата на себе си и невъзможността да се намериш чрез другите.

Сборникът е наистина приятен, но се изисква мислене при четене. Което ще рече, че не е подходящ за лековато четиво през слънчев уикенд между две питиета, а по-скоро за спокойните часове някъде насаме със себе си и тишината. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…