Skip to main content

Центурия. Сто малки романа река

2013
Джорджо Манганели
Според Уикипедия, Центурията е най-малкото подразделение на римския легион от 100 души. В случая с книгата на Манганели това е прекрасно четиво от 100 2-странични текста, всеки от които сам по себе си е една самостоятелна история. Все пак в две страници не се побира роман, но често тези истории са напълно завършени или пък с отворен финал, който дава възможност на свободни интерпретации. Част от тях са напълно повествователни, други звучат силно импресионистично и поради тази причина предизвикват широка палитра от размисли и тълкувания.
„Центурия” не е книга със 100 разказа, които да седнеш и да изчетеш „на екс”, както ми се получи с текстовете на Керет последно, например. Аз лично не можех да чета повече от 2-3 последователно. Но пък си заслужават, различни са и много въздействащи.
Интересното на книгата е, че разказите (романи) нямат имена, а носят номера, под който са подредени. Също така техните герои нямат имена. Герой на всеки един разказ (роман) обикновено е скучен господин, замислен господин, скучаещ призрак, мъж, облечен в сиво или просто неназовано същество. В тези текстове любовта е заместена от рационални ментални преживявания, чувства за ред и контрол, може би малки обърквания, взаимноизгодни споделяния, но никога обич. Всичко е сиво, празно, дори мрачно, обречено и тъжно; но с това стабилно и спокойно излъчване, което обикновено имат хората, живеещи и научили се да не се нуждаят от никого и нищо, дори от себе си.

Много ми хареса представянето на Книжния Жор, където могат да се прочета и откъси от „Две” и „Трийсет и шест”.

Капитал” публикува „Двайсет и пет”.

Мой личен фаворит е „Четирийсет”, който ще публикувам със съкращения:


Между края на неделята и началото на понеделника той започва да разпределя седмицата – замисля рафиниран, сложен план за срещи. Обикновено посвещава понеделника – захлупен ден, понесъл нестабилната тежест на цялата седмица – на някоя от петте си гладки приятелки. Нарича „гладки” онези свои приятелки, които не създават емоционални, сексуални и интелектуални проблеми и които той по всяко време би могъл да спре да вижда, с които никога не му се е случвало да изпадне дори в най-невинна слабост. Гладките приятелки са пет: две страдат от депресия, една я мъчи тревожност, четвъртата е непоправимо празноглава, но пък готова да се смее на шегите му, а петата е относително уравновесена, но излишно образована. … Срядата би искал да задели за една жена, която желае, но не обича, само че не смее да й се обади преди да е уредил четвъртъка с една ненадмината утешителка, вероятно увлечена по него, с която ще може да сподели неизбежните главоболия от предходната среща, както и да приключи тя. Петъкът е мъжки: той има трима приятели, никой от които със специална тежест. … В събота ще се присламчи към някоя сборна компания: обикновено го приемат без да му обръщат внимание, но то не е от антипатия. Това е неговият анонимен ден – стига му да не го карат да танцува. … Чака го неделята, ужасният ден на Бог (да не беше мъртъв), семейството и секса. Именно с оглед на този кух ден той влага толкова труд в седмичното си разписание с единствената старателна цел – да отложи прозрението и самоубийството, както търпеливо прави откак се е родил.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…