Skip to main content

За чуждите носове и личните истини

По принцип дългият нос се асоциира с лъжата, но друго имам предвид в случая – онези носове, които имат навика да се врат, завират или каквото и да е коректното понятие. И, не, нямам предвид любопитството и склонността към клюкарене – има такива хора, те също са в правото си да живеят свободно, упражнявайки хобитата си, сред които и заниманията с чуждите животи. Имам предвид натиска на средата. Но не онази общата, която ни приучава чрез процеса на социализация, че жената е слабо създание, което се жени на възраст, започваща с 2-, а мъжът изкарва парите и ако изневерява, го прави дискретно, и всяка работа е гадна, ама я работя, защото ми трябват пари, и „Под игото” е любимият роман на българите и т.н. Да, този натиск е изключително съществен и оформящ всеки един индивид, подложен на него. Но друго имам предвид и това са хората, с които самите ние избираме да общуваме.
Когато изберем кръга от хора, с които се виждаме по-често или по-рядко, ние го правим, защото те отговарят на някакви наши потребности – да говорим, да пазаруваме, да се наливаме в петък вечер или пък да си разхождаме кучетата заедно. Истинското предизвикателство настъпва, когато човекът, с когото си разхождаш кучето започне да ти дава съвети как да си смениш мирогледа, как да промениш перспективата, от която гледаш на важните неща в живота си, да напуснеш работа или да се разделиш с партньора си. И ако сметнеш, че това е правилно, ок, направи го, започни да живееш по начин, който е правилен за теб и за човека, с когото разхождате заедно кучетата си. Но ако имаш най-малкото съмнение, спри.
Приятелите ни са до нас, за да ни обичат такива, каквито сме, да ни критикуват – понякога с, понякога без право. Те неизбежно ни променят, така както ни променя всичко, което ни докосва по някакъв начин. Но промяната трябва да идва от нас самите, да я искаме и да вярваме в нея. Защото промяна, направена за друг, е загуба на време. Този друг може да не е тук след година или две. Може да остане за цял живот, но може и да си тръгне. И ако стане така, единственият човек, с когото оставаш в малката тъмна стая, наречена душа, си ти самият. Затова ако утре прочетеш тук, че най-хубавото нещо на света е да практикуваш йога, запомни, че това е моята истина, не твоята. Ако случайно се засечем някъде на обща йога вълна, ще се радвам. Но ако дойдеш и ми кажеш, че в оранжевия си йога екип приличам на неуместен портокал, ще те пратя по дяволите, защото моят оранжев йога екип е едно от най-забавните неща, които мога да сложа върху себе си.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…