По принцип дългият нос се
асоциира с лъжата, но друго имам предвид в случая – онези носове, които имат
навика да се врат, завират или каквото и да е коректното понятие. И, не, нямам
предвид любопитството и склонността към клюкарене – има такива хора, те също са
в правото си да живеят свободно, упражнявайки хобитата си, сред които и
заниманията с чуждите животи. Имам предвид натиска на средата. Но не онази
общата, която ни приучава чрез процеса на социализация, че жената е слабо
създание, което се жени на възраст, започваща с 2-, а мъжът изкарва парите и
ако изневерява, го прави дискретно, и всяка работа е гадна, ама я работя,
защото ми трябват пари, и „Под игото” е любимият роман на българите и т.н. Да,
този натиск е изключително съществен и оформящ всеки един индивид, подложен на
него. Но друго имам предвид и това са хората, с които самите ние избираме да
общуваме.
Когато изберем кръга от хора, с
които се виждаме по-често или по-рядко, ние го правим, защото те отговарят на
някакви наши потребности – да говорим, да пазаруваме, да се наливаме в петък
вечер или пък да си разхождаме кучетата заедно. Истинското предизвикателство
настъпва, когато човекът, с когото си разхождаш кучето започне да ти
дава съвети как да си смениш мирогледа, как да промениш перспективата, от която
гледаш на важните неща в живота си, да напуснеш работа или да се разделиш с
партньора си. И ако сметнеш, че това е правилно, ок, направи го, започни да
живееш по начин, който е правилен за теб и за човека, с когото разхождате
заедно кучетата си. Но ако имаш най-малкото съмнение, спри.
Приятелите ни са до нас, за да ни
обичат такива, каквито сме, да ни критикуват – понякога с, понякога без право. Те
неизбежно ни променят, така както ни променя всичко, което ни докосва по
някакъв начин. Но промяната трябва да идва от нас самите, да я искаме и да
вярваме в нея. Защото промяна, направена за друг, е загуба на време. Този друг
може да не е тук след година или две. Може да остане за цял живот, но може и да
си тръгне. И ако стане така, единственият човек, с когото оставаш в малката
тъмна стая, наречена душа, си ти самият. Затова ако утре прочетеш тук, че
най-хубавото нещо на света е да практикуваш йога, запомни, че това е моята
истина, не твоята. Ако случайно се засечем някъде на обща йога вълна, ще се
радвам. Но ако дойдеш и ми кажеш, че в оранжевия си йога екип приличам на
неуместен портокал, ще те пратя по дяволите, защото моят оранжев йога екип е
едно от най-забавните неща, които мога да сложа върху себе си.