Skip to main content

Другият Свети Валентин

Текстът е взет назаем
Той е за насилието над жени. 
Но в тази тема полове, възраст, социална принадлежност няма.
Само болка.

57 на сто от жените у нас са претърпели насилие на публични места.
Обаче си мислите, че вас не ви касае. Нищо, че това е всяка втора жена в България и всяка трета в света. Те вероятно не са от жените, които познавате, а са онези - другите.
Моя съседка беше бита и изнасилвана от баща си всеки ден, докато той не я уби. Безнаказано, защото средна телесна повреда си е частен случай и не се наказва.
Жените, които живеят на гарата, са принуждавани да проституират от мъжете си, защото това са им най-лесните пари. И децата са там, и гледат, и се учат.
Учителката по пиано на дъщеря ми я бие синът й.
Моя приятелка я бие мъжът й. И я изнасилва. Бие и дъщеря им.
И друга моя приятелка мъжът й я изнасилва и бие.
Мен ме изнасилиха, когато бях на 8, на път за тренировка по волейбол.
Още ли не ви касае?
А имате ли дъщери?
Този петък не е просто Свети Валентин. Това е денят, в който да поговорите с дъщерите си.
В Театър 199 "Валентин Стойчев" на 14 февруари от 13 часа ще се проведе дискусия на тема "Справедливост за жените в България" с представители на правозащитни организации, адвокати, университетски преподаватели и журналисти.
Част от спектакъла "Монолози за Вагината", в който участват актрисите Цветана Манева, Снежина Петрова и Вяра Коларова, ще се играе безплатно.
В отворена фото-кампания в подкрепа на каузата вече са се включили Маги Халваджиян, Ginger Groove, Sentimental Swingers, P.I.F. и Георги Господинов.
Снимката е от акцията на Destructive Creation срещу трафика на хора
Навръх Свети Валентин група млади хора организират и флашмоб, за да насочат общественото внимание върху проблема с насилието над жени. Акцията е част от глобалната кампания "1 billion rising" (Един милиард се изправят). През 2013 година подобни инициативи се състояха в 207 държави. Тази година и България ще стане част от глобалното движение За Справедливост.
Събитието ще се състои на 14 февруари в 19 часа пред Съдебната палата в София. Ще има подобни прояви и в Бургас и Варна.

Жените, които са станали жертви на насилие, могат дa потърсят подкрепа на гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – 0800 18 676.



Фейсбук страницата на кампанията е тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…