2.2.14

Всички онези неща, които не сме си казали

2011
Марк Леви
Най-мразя да пиша негативни коментари. Не че в случая се налага да съм особено негативна. Но тази книга ми беше скучна – повърхностни диалози с псевдосаркастичен хумор, повърхностни персонажи без никаква психологическа дълбочина, но пък с много противоречия в характерите, липса на причинно-следствени връзки в повествованието, като цяло повърхностна история. Романът не е лош, но наистина е много лековат. Главната героиня, която е почти 40-годишна, но за сметка на това сърдита на света и най-вече на баща си аниматорка с поведение на момиче във втората половина от 20-те си години, получава като по чудо втори шанс в любовта, във взаимоотношенията й със същия този баща, абе катарзис отвсякъде. Естествено, това е обрисувано чрез чисто географското повтаряне на едно пътуване от преди почти 20 години – доста елементарен похват. Има леко драматичен и политически ангажиран елемент, тъй като нейната лична история е дълбоко свързана с падането на Берлинската стена. Опитах се някаква символика да намеря с изграждането на стени към другите, към себе си и подобни, но не открих. Ако някой успее, ще ми е любопитно да чуя.
Описанията можеха да са голямата сила на книгата, тъй като действието започва в Ню Йорк, преминава през Монреал, Париж, Берлин и Рим. Но не би – дори описанията са повърхностни и звучат като писани от човек, който или не обича да задълбава в детайлите, или се е запознавал с изброените места чрез Google Earth.
Но тъй като наистина държа да кажа нещо хубаво за книгата, то е: прекрасно четиво, ако имате един-два дни за пълен релакс и намирате, че Никълъс Спаркс ви е твърде драматичен. Това е приятен роман с умерена доза романтика, ако ви е попаднало, но сега 

No comments: