Skip to main content

Всички онези неща, които не сме си казали

2011
Марк Леви
Най-мразя да пиша негативни коментари. Не че в случая се налага да съм особено негативна. Но тази книга ми беше скучна – повърхностни диалози с псевдосаркастичен хумор, повърхностни персонажи без никаква психологическа дълбочина, но пък с много противоречия в характерите, липса на причинно-следствени връзки в повествованието, като цяло повърхностна история. Романът не е лош, но наистина е много лековат. Главната героиня, която е почти 40-годишна, но за сметка на това сърдита на света и най-вече на баща си аниматорка с поведение на момиче във втората половина от 20-те си години, получава като по чудо втори шанс в любовта, във взаимоотношенията й със същия този баща, абе катарзис отвсякъде. Естествено, това е обрисувано чрез чисто географското повтаряне на едно пътуване от преди почти 20 години – доста елементарен похват. Има леко драматичен и политически ангажиран елемент, тъй като нейната лична история е дълбоко свързана с падането на Берлинската стена. Опитах се някаква символика да намеря с изграждането на стени към другите, към себе си и подобни, но не открих. Ако някой успее, ще ми е любопитно да чуя.
Описанията можеха да са голямата сила на книгата, тъй като действието започва в Ню Йорк, преминава през Монреал, Париж, Берлин и Рим. Но не би – дори описанията са повърхностни и звучат като писани от човек, който или не обича да задълбава в детайлите, или се е запознавал с изброените места чрез Google Earth.
Но тъй като наистина държа да кажа нещо хубаво за книгата, то е: прекрасно четиво, ако имате един-два дни за пълен релакс и намирате, че Никълъс Спаркс ви е твърде драматичен. Това е приятен роман с умерена доза романтика, ако ви е попаднало, но сега 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…