Skip to main content

Всички онези неща, които не сме си казали

2011
Марк Леви
Най-мразя да пиша негативни коментари. Не че в случая се налага да съм особено негативна. Но тази книга ми беше скучна – повърхностни диалози с псевдосаркастичен хумор, повърхностни персонажи без никаква психологическа дълбочина, но пък с много противоречия в характерите, липса на причинно-следствени връзки в повествованието, като цяло повърхностна история. Романът не е лош, но наистина е много лековат. Главната героиня, която е почти 40-годишна, но за сметка на това сърдита на света и най-вече на баща си аниматорка с поведение на момиче във втората половина от 20-те си години, получава като по чудо втори шанс в любовта, във взаимоотношенията й със същия този баща, абе катарзис отвсякъде. Естествено, това е обрисувано чрез чисто географското повтаряне на едно пътуване от преди почти 20 години – доста елементарен похват. Има леко драматичен и политически ангажиран елемент, тъй като нейната лична история е дълбоко свързана с падането на Берлинската стена. Опитах се някаква символика да намеря с изграждането на стени към другите, към себе си и подобни, но не открих. Ако някой успее, ще ми е любопитно да чуя.
Описанията можеха да са голямата сила на книгата, тъй като действието започва в Ню Йорк, преминава през Монреал, Париж, Берлин и Рим. Но не би – дори описанията са повърхностни и звучат като писани от човек, който или не обича да задълбава в детайлите, или се е запознавал с изброените места чрез Google Earth.
Но тъй като наистина държа да кажа нещо хубаво за книгата, то е: прекрасно четиво, ако имате един-два дни за пълен релакс и намирате, че Никълъс Спаркс ви е твърде драматичен. Това е приятен роман с умерена доза романтика, ако ви е попаднало, но сега 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…