Skip to main content

SWOT анализ на депресията

Има един момент, в който си „на кантар”. Усещаш накъде отиват нещата, че само още една крачка и ще се сринеш в дупката на депресията. Но това не е ров, не е трап с груби стени. По-скоро е тъмно, тихо и спокойно място, като утроба. В което можеш да се сгушиш, като под дебел зимен юрган. И да се увиеш около собствената си ос. И да не чуваш, и да не виждаш, и да не мислиш. И е привличащо като топла пещера в зимната, студена, бяла, ярка, ослепяващо бяла гора. Всичко е въпрос на съпротива. Или на сили за такава.

Плюсове
Времето, прекарано в дупката, може да е форма на социална почивка. Стига да не ти се налага след това да се учиш като новородено как се води разговор, да не говорим за нещо по-сериозно.
Можеш да си вземеш поуки. Или поне да се научиш да плетеш или бродираш в пристъп на крайна депресия. Или пък да изгледаш всички сезони на Supernatural и Fringe. Последното не знам доколко е обогатяващо.
Можеш да отслабнеш, стига депресията ти да е от типа, при който не ти се яде.

Минуси
Може да напълнееш. Защото спасителните сламки обикновено са шоколад, сладолед, пица, бира, руска салата, водка, вино, чипс и още куп крайно „полезни” неща. Но нали първо трябва да ядеш, преди да се молиш и да обичаш? С преяждане към катарзис!
Можеш да загубиш социалния си кръг. На всеки в един момент му писва, когато не се отговаря на поканите му. Но пък може и да установиш, че имаш наистина търпеливи приятели.
Работата ти може да пострада. Никой не е особено трудоспособен, когато единственото му желание е да не напуска пижамата, леглото и стаята си. Но може би точно работата е това, което те е вкарало в това състояние?

Опасности
Никога да не поискаш да излезеш. Е… радвам се, че прочете този пост. Подготви терена там, горе!
Да се подхлъзнеш към различни спасителни лодки, всяка от които по-унищожителна. Алкохолът, наркотиците, членуването в секта и склонността да правиш тънки прорези по кожата на скрити места са само малка част от възможностите.
Да се опиташ да поучаваш другите как се излиза от депресията, размахвайки пред очите им твоя опит.

Възможности
Можеш да излезеш от пещерата на депресията много по-силен. Ако изобщо успееш да излезеш, разбира се.
Ще научиш механизми за справяне със стреса и депресията, които ще ти вършат работа и в нормалното всекидневие. Но не прекалявай, да се щадиш една година от работа си е рисково за личните финанси.
Следващия път няма да си изненадан. Защото със сигурност ще има следващ път. Да, ще има, повярвай ми.


И, не, не размахвам този пост като лечител с опит. Просто понякога, когато човек напише в гугъл „депресия”, е добре да излизат и резултати, различни от диагнози. Гугъл не е лекар и не е терапевт. Ако смяташ, че е необходимо, потърси такъв, а не се занимавай да четеш форуми и блогове. В това число и този. 

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно