Гийом Мюсо
Прочетох тази книга за по-малко
от един ден. Всъщност я започнах снощи малко преди заспиване, а днес в 13:55 я
затворих прочетена. А си я купих, защото в петък ми беше обяснено как много ще
ми хареса Гийом Мюсо. Излишно е да обяснявам, че дори не го бях чувала. После
бях попитана харесва ли ми и аз честно отговорих „Не знам”. Не съм сигурна, че
в последните 4-5 години съм чела книга, заради която не трябва да препрочитам,
да спирам и да мисля много сериозно, дори да ми е скучно, досадно или просто
трудно, да чета на инат. Напоследък, ако книгите ми не са скучни, са
най-малкото сложни, изпълнени с алегории, метафори, пълни безсмислици дори,
оставящи на въображението на читателя по-голяма част от внушенията, от
действието дори.
Е, „Защото те обичам” не е такава
книга. И затова ми е ново и странно усещането, че можеш да четеш бързо, за
удоволствие и с нетърпение какво става после. Защото в този роман динамиката на
действието е много висока. Има отвличания, убийства, отмъщения, драми, болки и
т.н. Все неща, които по принцип бих пренебрегнала с обичайното ми високомерие
към т.нар. „леки романчета”. Да, не е „тежка” книга, но е приятна и интересна.
И тъй като двама от шестимата основни герои са психолози, всъщност има и
приятен, не твърде ангажиращ елемент на научнопопулярни обяснения на различни
терапевтични практики. Приятен е и фактът, че всяка глава започва с интересна
мисъл за живота, като например „Също като орехи сме: трябва да ни счупят, за да
видят какви сме” на Халил Джубран. Четейки този роман, се замислих, че понякога
не е нужно да четеш „Книга на Еклесиаста”, за да се почувстваш интелектуално
обогатен, понякога е хубаво да избереш по-лесния път. Дори и по отношение на четенето.
А по същество за книгата –
приятно заплетена история за двама приятели психолози и драмите в техния и в животите
на още няколко души. Има си катарзис, опрощение, страдание и всички необходими
за динамиката и вълнуващото звучене на повествованието етапи. Поне според мен
основното внушение на съдбите, разказани в романа, е мисълта (вдясно), която
видях тези дни във фейсбук.
Интересно четиво, препоръчвам.