Skip to main content

Защото те обичам

2012
Гийом Мюсо
Прочетох тази книга за по-малко от един ден. Всъщност я започнах снощи малко преди заспиване, а днес в 13:55 я затворих прочетена. А си я купих, защото в петък ми беше обяснено как много ще ми хареса Гийом Мюсо. Излишно е да обяснявам, че дори не го бях чувала. После бях попитана харесва ли ми и аз честно отговорих „Не знам”. Не съм сигурна, че в последните 4-5 години съм чела книга, заради която не трябва да препрочитам, да спирам и да мисля много сериозно, дори да ми е скучно, досадно или просто трудно, да чета на инат. Напоследък, ако книгите ми не са скучни, са най-малкото сложни, изпълнени с алегории, метафори, пълни безсмислици дори, оставящи на въображението на читателя по-голяма част от внушенията, от действието дори.
Е, „Защото те обичам” не е такава книга. И затова ми е ново и странно усещането, че можеш да четеш бързо, за удоволствие и с нетърпение какво става после. Защото в този роман динамиката на действието е много висока. Има отвличания, убийства, отмъщения, драми, болки и т.н. Все неща, които по принцип бих пренебрегнала с обичайното ми високомерие към т.нар. „леки романчета”. Да, не е „тежка” книга, но е приятна и интересна. И тъй като двама от шестимата основни герои са психолози, всъщност има и приятен, не твърде ангажиращ елемент на научнопопулярни обяснения на различни терапевтични практики. Приятен е и фактът, че всяка глава започва с интересна мисъл за живота, като например „Също като орехи сме: трябва да ни счупят, за да видят какви сме” на Халил Джубран. Четейки този роман, се замислих, че понякога не е нужно да четеш „Книга на Еклесиаста”, за да се почувстваш интелектуално обогатен, понякога е хубаво да избереш по-лесния път. Дори и по отношение на четенето.
А по същество за книгата – приятно заплетена история за двама приятели психолози и драмите в техния и в животите на още няколко души. Има си катарзис, опрощение, страдание и всички необходими за динамиката и вълнуващото звучене на повествованието етапи. Поне според мен основното внушение на съдбите, разказани в романа, е мисълта (вдясно), която видях тези дни във фейсбук.
Интересно четиво, препоръчвам.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…