Skip to main content

Защото те обичам

2012
Гийом Мюсо
Прочетох тази книга за по-малко от един ден. Всъщност я започнах снощи малко преди заспиване, а днес в 13:55 я затворих прочетена. А си я купих, защото в петък ми беше обяснено как много ще ми хареса Гийом Мюсо. Излишно е да обяснявам, че дори не го бях чувала. После бях попитана харесва ли ми и аз честно отговорих „Не знам”. Не съм сигурна, че в последните 4-5 години съм чела книга, заради която не трябва да препрочитам, да спирам и да мисля много сериозно, дори да ми е скучно, досадно или просто трудно, да чета на инат. Напоследък, ако книгите ми не са скучни, са най-малкото сложни, изпълнени с алегории, метафори, пълни безсмислици дори, оставящи на въображението на читателя по-голяма част от внушенията, от действието дори.
Е, „Защото те обичам” не е такава книга. И затова ми е ново и странно усещането, че можеш да четеш бързо, за удоволствие и с нетърпение какво става после. Защото в този роман динамиката на действието е много висока. Има отвличания, убийства, отмъщения, драми, болки и т.н. Все неща, които по принцип бих пренебрегнала с обичайното ми високомерие към т.нар. „леки романчета”. Да, не е „тежка” книга, но е приятна и интересна. И тъй като двама от шестимата основни герои са психолози, всъщност има и приятен, не твърде ангажиращ елемент на научнопопулярни обяснения на различни терапевтични практики. Приятен е и фактът, че всяка глава започва с интересна мисъл за живота, като например „Също като орехи сме: трябва да ни счупят, за да видят какви сме” на Халил Джубран. Четейки този роман, се замислих, че понякога не е нужно да четеш „Книга на Еклесиаста”, за да се почувстваш интелектуално обогатен, понякога е хубаво да избереш по-лесния път. Дори и по отношение на четенето.
А по същество за книгата – приятно заплетена история за двама приятели психолози и драмите в техния и в животите на още няколко души. Има си катарзис, опрощение, страдание и всички необходими за динамиката и вълнуващото звучене на повествованието етапи. Поне според мен основното внушение на съдбите, разказани в романа, е мисълта (вдясно), която видях тези дни във фейсбук.
Интересно четиво, препоръчвам.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…