25.1.14

Разказ за слона на везира

2013
Иво Андрич
Обожавам Иво Андрич и това е факт вече повече от 15 години. Първо беше „Мостът на Дрина”, последно – „Прокълнатият двор”. Между другото, втората е свързана с една от любимите ми български книги – „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева – тъй като и в нея се разказва за съдбата на султанския син Джем. Но както и да е, сега на дневен ред е „Разказ за слона на везира”.
Понякога изпитвам нещо подобно на чувство за литературна вина, тъй като си падам по по-„архаичен” тип текстове, т.е. реализъм, исторически романи, тук-таме нещо психологическо, но писано преди да съм се родила. Нещо съвременните абстракции хич не ме грабват… И почвам да си дудна „Млад човек си, не бива така” и прочее. Но какво да се прави, явно нося пенсионерска душа.
Подариха ми разказите на Андрич за Коледа и с ръка на сърцето твърдя, че който го харесва по принцип, ще остане очарован и от тази книга. Всичко си е типично – има мост („Мостът на Жепа”), има любовна драма („Мара, наложницата на везира”), има много локална психология, особено видима в разказа, дал името на целия сборник. Тук-таме се срещат мотиви от митологията и фолклорните мистификации, появява се дори вампир. Първият разказ „Смърт в Синановото теке” пък е тежка равносметка за един на пръв поглед смислен и изпълнен с добрина живот. Текстовете са много красиви, с прекрасни описания, с добре изградена психология на персонажите, които са типични, местни, ярки. Добре застъпена е темата за патриотизма, но звученето не е шовинистично, а напомнящо за драмата на една разпокъсана от политиката, религията и войните земя. Последният текст в сборника – „Разказът” – пък е разказ за случването на разказите, авторът описва процеса на творене.
С две думи: страхотна книга. Няма да разочарова почитателите на Андрич, а току-виж добавила и нови.

No comments: