11.1.14

Благодаря!

Днес е Международният ден на думата „Благодаря”. Хората, които ме познават, знаят, че това е една от любимите ми думи. Просто защото вярвам, че когато чувстваш нещо, е добре да го споделиш, особено ако има „виновник” за емоцията. А благодарността е хубаво чувство. И не само благодарността от задържаната врата, от направената услуга или просто от приятния разговор.
Някъде около последния ми рожден ден мислех да напиша пост на тема за какво от последната една година от живота си съм благодарна. Темата е все така актуална, времето продължава да си тече, една година преди четири месеца или една година сега – все толкова много задържани врати, направени услуги, приятни разговори…
Но последната не една, не две, а малко повече години от живота ми са толкова различни, вълнуващи и коя от коя по(изтощаващо)-интересни, че става все по-безпочвено да кажеш „Благодаря на приятелите за онзи купон!” или „Благодаря ти, мило, че ме заведе на почивка в Турция!” Не са вече купоните, почивките и повърхностните усмивки това, което ти е приоритетно и за което си заслужава да благодариш.
Аз знам за какво искам да благодаря и се старая да го правя при всяка възможност. Благодаря за всеки случай и на всеки човек, успял да ме изкара от кръга ми на комфорт; на всеки приятел или познат, накарал ме да разбия всекидневната си рутина; за всяка ситуация, в която ми е било трудно и съм била на косъм да се откажа, но след това удовлетворението е било неописуемо. Благодаря за всяка провокация (в добрия смисъл на думата), накарала ме да видя сама себе си в непозната светлина. Благодаря за всяка смяна на гледната точка и за всяка успешна възможност да повървя в чужди обувки.



И все пак една по-простичка благодарност – за слънцето и музиката. Защото през последната година имаше още повече слънце и още повече музика, които споделях с любимите си хора.

No comments: