Skip to main content

Да пишеш

2013
Маргьорит Дюрас
Когато преди малко повече от година ме приеха в магистърска програма „Творческо писане” на СУ, бях по-надъхана от всякога да прочета всички книги, посветени на творческия процес, дори си взех „Смисълът на творчеството” на Бердяев, която отлежава в купа за четене. Четях всичко, което ми препоръчваха двамата преподаватели, станали ми на мига любими (Ани Илков и Владимир Левчев). После обаче стана обичайното, плановете ми отстъпиха място на променилата се за часове реалност и покрай новата си работа забравих и за магистърската програма, че и за творчеството. От време на време ме зачовъркват идеите за Вражево и знам, че ако успея да завърша докторската си дисертация, значи мога да завърша и разказите си за моя измислен град. Половин година по-късно плановете пак се промениха и покрай тази промяна прочетох „Да пишеш” на Дюрас.
Самата книга съдържа още текстовете „Смъртта на младия авиатор”, „Roma”, „Чистото число” и „Изложението на живописта”, от които само първият ми допадна. Останалите са твърде абстрактни за вкуса ми, въпреки че мога да преценя, че са добри. Просто не са типа литература, който ще ми достави удоволствие. И не че „Да пишеш” ти носи такова.
Да се окажете в дупка, на дъното на някоя дупка, в почти съвършена самота и да откриете, че едничко писането ще ви спаси.” Преди няколко седмици проведохме странен фейсук диалог със състудентка от споменатата магистърска програма:

творчеството е жажда
и глад

творчеството е болка
физическа
ако не му се отдадеш

а ако му се отдадеш ?

Тогава си с единия крак в тоя сват, а с другия – в един друг, който още ми е трудно да дефинирам за себе си

Да пишеш, означава да не говориш. Означава да мълчиш. Означава да крещиш безгласно. Отморяващо нещо е един писател, често може да слуша безкрайно. Не говори много, защото е невъзможно да се говори с някого от книга, която е написана, и особено от книга, която се пише в момента.


„Да пишеш” на Дюрас е силен и емоционален текст, който, освен че казва много за авторката му, е възможност за обръщане към себе си на самия четящ. Но това само, ако този четящ е заинтригуван от творческите си заложби и изпитва почти болезнената необходимост да създава. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…