2013
Маргьорит Дюрас
Когато преди малко повече от година ме приеха в
магистърска програма „Творческо писане” на СУ, бях по-надъхана от всякога да
прочета всички книги, посветени на творческия процес, дори си взех „Смисълът на
творчеството” на Бердяев, която отлежава в купа за четене. Четях всичко, което
ми препоръчваха двамата преподаватели, станали ми на мига любими (Ани Илков и
Владимир Левчев). После обаче стана обичайното, плановете ми отстъпиха място на
променилата се за часове реалност и покрай новата си работа забравих и за
магистърската програма, че и за творчеството. От време на време ме зачовъркват
идеите за Вражево и знам, че ако успея да завърша докторската си дисертация,
значи мога да завърша и разказите си за моя измислен град. Половин година
по-късно плановете пак се промениха и покрай тази промяна прочетох „Да пишеш”
на Дюрас.
Самата книга съдържа още текстовете „Смъртта на
младия авиатор”, „Roma”, „Чистото число” и „Изложението на
живописта”, от които само първият ми допадна. Останалите са твърде абстрактни
за вкуса ми, въпреки че мога да преценя, че са добри. Просто не са типа
литература, който ще ми достави удоволствие. И не че „Да пишеш” ти носи такова.
„Да се окажете в дупка, на дъното на някоя дупка, в
почти съвършена самота и да откриете, че едничко писането ще ви спаси.” Преди
няколко седмици проведохме странен фейсук диалог със състудентка от споменатата
магистърска програма:
творчеството е жажда
и глад
творчеството е болка
физическа
ако не му се отдадеш
а ако му се отдадеш ?
Тогава си с единия крак в тоя сват, а с другия – в
един друг, който още ми е трудно да дефинирам за себе си
„Да пишеш, означава да не говориш. Означава да
мълчиш. Означава да крещиш безгласно. Отморяващо нещо е един писател, често
може да слуша безкрайно. Не говори много, защото е невъзможно да се говори с
някого от книга, която е написана, и особено от книга, която се пише в момента.”
„Да пишеш” на Дюрас е силен и емоционален текст,
който, освен че казва много за авторката му, е възможност за обръщане към себе
си на самия четящ. Но това само, ако този четящ е заинтригуван от творческите
си заложби и изпитва почти болезнената необходимост да създава.