Skip to main content

Да пишеш

2013
Маргьорит Дюрас
Когато преди малко повече от година ме приеха в магистърска програма „Творческо писане” на СУ, бях по-надъхана от всякога да прочета всички книги, посветени на творческия процес, дори си взех „Смисълът на творчеството” на Бердяев, която отлежава в купа за четене. Четях всичко, което ми препоръчваха двамата преподаватели, станали ми на мига любими (Ани Илков и Владимир Левчев). После обаче стана обичайното, плановете ми отстъпиха място на променилата се за часове реалност и покрай новата си работа забравих и за магистърската програма, че и за творчеството. От време на време ме зачовъркват идеите за Вражево и знам, че ако успея да завърша докторската си дисертация, значи мога да завърша и разказите си за моя измислен град. Половин година по-късно плановете пак се промениха и покрай тази промяна прочетох „Да пишеш” на Дюрас.
Самата книга съдържа още текстовете „Смъртта на младия авиатор”, „Roma”, „Чистото число” и „Изложението на живописта”, от които само първият ми допадна. Останалите са твърде абстрактни за вкуса ми, въпреки че мога да преценя, че са добри. Просто не са типа литература, който ще ми достави удоволствие. И не че „Да пишеш” ти носи такова.
Да се окажете в дупка, на дъното на някоя дупка, в почти съвършена самота и да откриете, че едничко писането ще ви спаси.” Преди няколко седмици проведохме странен фейсук диалог със състудентка от споменатата магистърска програма:

творчеството е жажда
и глад

творчеството е болка
физическа
ако не му се отдадеш

а ако му се отдадеш ?

Тогава си с единия крак в тоя сват, а с другия – в един друг, който още ми е трудно да дефинирам за себе си

Да пишеш, означава да не говориш. Означава да мълчиш. Означава да крещиш безгласно. Отморяващо нещо е един писател, често може да слуша безкрайно. Не говори много, защото е невъзможно да се говори с някого от книга, която е написана, и особено от книга, която се пише в момента.


„Да пишеш” на Дюрас е силен и емоционален текст, който, освен че казва много за авторката му, е възможност за обръщане към себе си на самия четящ. Но това само, ако този четящ е заинтригуван от творческите си заложби и изпитва почти болезнената необходимост да създава. 

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно