3.11.13

De Profundis. Глас от бездната

„Любовта е причастие и трябва да се приема на колене, а Domine, non sum dingus трябва да бъде на устните и в сърцата на тези, които я приемат.”

2009 г.
Оскар Уайлд
Имах някакви очаквания към книгата, защото знаех, че това са писма, писани от Оскар Уайлд в затвора, докато излежава присъда, дължаща се на връзката му с лорд Алфред Дъглас-Бози. И тъй като в моите представи всичко, писано от Уайлд, е прекрасно, въздействащо и изпълнено с дълбок смисъл, хванах книгата и заминах на море.

Извод 1 – Това е една от най-неподходящите книги за четене на море. Донякъде обяснявам грешката си с факта, че преди години прочетох „Портретът на Дориан Грей” именно по едно морско време. Но De Profundis не е художествена проза, това е лична изповед. А личността и творчеството на един човек, колкото и да са свързани и взаимнозависими, всъщност са две съвсем различни неща.

Извод 2 – Продължението от Извод 1 е, че ако обожаваш литературата на един човек, не е задължително да обожаваш и човека. De Profundis показва Уайлд като слаб, отхвърлен и нещастен мъж, който не е намерил сили в продължение на години да реши един проблем в лични си живот, не е успял да пререже връзка, която е осъзнавал, че го съсипва.

Извод 3 – И все пак книгата си заслужава. В нея прозира добре познатата мъдрост на Уайлд, прекарана през призмата на разбитото сърце, банкрута и тоталното страдание. Може би не бях достатъчно толерантна, четейки я. Може би забравих, че и гениите вероятно са хора и страданието парализира и тях.

„Боговете са странни. Превръщат в инструменти на нашето наказание не само пороците ни. Погубват ни с помощта на това в нас, което е добро, нежно, човешко, обично.”


Така и не прочетох есето „Душата на човек при социализма”, включено в книгата. Този аспект от творчеството на Уайлд вече щеше да ми дойде в повече. 

No comments: