Skip to main content

Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог

2010
Етгар Керет
Хубава книга, много приятна. Всъщност ме грабна още с първия си „разказ“ – „Пристъп на астма". 13 изречения, които описват точно и ясно смисъла на думите, каква е тяхната тежест и как, ако са добре премислени и оценени, значат ужасно много. Не, всъщност още предговорът, написан от самия Керет, ме грабна с откровения си и дори нецензурен език. Обичам текстове, на които псувните не им стоят маниерно пришити, а естествени.
Сборникът съдържа около 40 разказа, които, въпреки спорадично фантастичното или просто смахнатото си звучене, много ми допаднаха. В голяма част от тях действието се развива в армията. Голяма част от тях, в това число и най-дългият, се занимават с темата за самоубийството. Повечето са мрачни. Всъщност този, на който е кръстен сборникът, е най-позитивният – шофьор на автобус, който не прави компромиси с графика си, но веднъж се смилява над закъснял младеж, гонещ любовта. Но и тук не се надявайте на хепиенд, такъв при Керет няма. Просто щастието е във всички смахнати, абсурдни и понякога влудяващи случки от всекидневието ни. Защото те дните са си просто такива, ние трябва да си ги живеем, пък да става каквото ще. Или най-много да се откажем и да открием, че на оня свят има специално място само за самоубийци, където готините мацки, споминали се без видими белези, ги наричат Жулиети.
Любимият ми разказ – „Нищо“ с първо изречение „Тя обичаше един мъж, направен от нищо.“ Всяка дума на Керет е точно на мястото си и няма нито една излишна. Всъщност те са толкова малко, че сякаш си изпил оптималната доза радост/мъка/болка/разкаяние/съмнение или друго чувство, с неговия текст. По-голямо количество би убило ефекта.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…