Skip to main content

Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог

2010
Етгар Керет
Хубава книга, много приятна. Всъщност ме грабна още с първия си „разказ“ – „Пристъп на астма". 13 изречения, които описват точно и ясно смисъла на думите, каква е тяхната тежест и как, ако са добре премислени и оценени, значат ужасно много. Не, всъщност още предговорът, написан от самия Керет, ме грабна с откровения си и дори нецензурен език. Обичам текстове, на които псувните не им стоят маниерно пришити, а естествени.
Сборникът съдържа около 40 разказа, които, въпреки спорадично фантастичното или просто смахнатото си звучене, много ми допаднаха. В голяма част от тях действието се развива в армията. Голяма част от тях, в това число и най-дългият, се занимават с темата за самоубийството. Повечето са мрачни. Всъщност този, на който е кръстен сборникът, е най-позитивният – шофьор на автобус, който не прави компромиси с графика си, но веднъж се смилява над закъснял младеж, гонещ любовта. Но и тук не се надявайте на хепиенд, такъв при Керет няма. Просто щастието е във всички смахнати, абсурдни и понякога влудяващи случки от всекидневието ни. Защото те дните са си просто такива, ние трябва да си ги живеем, пък да става каквото ще. Или най-много да се откажем и да открием, че на оня свят има специално място само за самоубийци, където готините мацки, споминали се без видими белези, ги наричат Жулиети.
Любимият ми разказ – „Нищо“ с първо изречение „Тя обичаше един мъж, направен от нищо.“ Всяка дума на Керет е точно на мястото си и няма нито една излишна. Всъщност те са толкова малко, че сякаш си изпил оптималната доза радост/мъка/болка/разкаяние/съмнение или друго чувство, с неговия текст. По-голямо количество би убило ефекта.

Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно