Skip to main content

Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог

2010
Етгар Керет
Хубава книга, много приятна. Всъщност ме грабна още с първия си „разказ“ – „Пристъп на астма". 13 изречения, които описват точно и ясно смисъла на думите, каква е тяхната тежест и как, ако са добре премислени и оценени, значат ужасно много. Не, всъщност още предговорът, написан от самия Керет, ме грабна с откровения си и дори нецензурен език. Обичам текстове, на които псувните не им стоят маниерно пришити, а естествени.
Сборникът съдържа около 40 разказа, които, въпреки спорадично фантастичното или просто смахнатото си звучене, много ми допаднаха. В голяма част от тях действието се развива в армията. Голяма част от тях, в това число и най-дългият, се занимават с темата за самоубийството. Повечето са мрачни. Всъщност този, на който е кръстен сборникът, е най-позитивният – шофьор на автобус, който не прави компромиси с графика си, но веднъж се смилява над закъснял младеж, гонещ любовта. Но и тук не се надявайте на хепиенд, такъв при Керет няма. Просто щастието е във всички смахнати, абсурдни и понякога влудяващи случки от всекидневието ни. Защото те дните са си просто такива, ние трябва да си ги живеем, пък да става каквото ще. Или най-много да се откажем и да открием, че на оня свят има специално място само за самоубийци, където готините мацки, споминали се без видими белези, ги наричат Жулиети.
Любимият ми разказ – „Нищо“ с първо изречение „Тя обичаше един мъж, направен от нищо.“ Всяка дума на Керет е точно на мястото си и няма нито една излишна. Всъщност те са толкова малко, че сякаш си изпил оптималната доза радост/мъка/болка/разкаяние/съмнение или друго чувство, с неговия текст. По-голямо количество би убило ефекта.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…