Skip to main content

Свят/о

Обикновено театърът е едно приятно преживяване, линейно дори – сдобиваш се с билет, отиваш, гледаш постановката, в която има увод, завръзка, кулминация, развръзка и епилог, след това вечеряш някъде и всичко, включително сюжетът, е добре смляно.
Не така стоят нещата със Свят/о в Кукления театър, поне при мен.
Постановката е не просто трудно смилаема, трудно е да се изкажеш еднозначно за нея. Не знам дали повече ми хареса, дали изобщо ми хареса, дали ми изостри сетивата или се опита да ме запрати в едно бездна, към която не искам да поглеждам. 
В нея има всичко – кукли (голи, сини, смразяващо подобни на кукловодите си, жестоки, плашещи), танци (опъващи до крайност струната на възприемането на човешкото тяло), мултимедиа (образи, отразявани в екран, в кукла, в камера, в метала на острието), има сексуалност (за мен лично – една идея повече, колкото ми е комфортно да понеса, но все пак поднесена много майсторски, особено посредством споменатите кукли), канибализъм (който всъщност е автоканибализъм, а не се ли ядем постоянно отвътре с всевъзможни страхове, комплекси и тревоги?), библейски и митични мотиви...
Това не е спектакъл за разбиране, а за усещане. Но след него сетивата са толкова объркани...

Повече за Свят/о тук, а ето и трейлъра към постановката:


Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно