19.11.13

Свят/о

Обикновено театърът е едно приятно преживяване, линейно дори – сдобиваш се с билет, отиваш, гледаш постановката, в която има увод, завръзка, кулминация, развръзка и епилог, след това вечеряш някъде и всичко, включително сюжетът, е добре смляно.
Не така стоят нещата със Свят/о в Кукления театър, поне при мен.
Постановката е не просто трудно смилаема, трудно е да се изкажеш еднозначно за нея. Не знам дали повече ми хареса, дали изобщо ми хареса, дали ми изостри сетивата или се опита да ме запрати в едно бездна, към която не искам да поглеждам. 
В нея има всичко – кукли (голи, сини, смразяващо подобни на кукловодите си, жестоки, плашещи), танци (опъващи до крайност струната на възприемането на човешкото тяло), мултимедиа (образи, отразявани в екран, в кукла, в камера, в метала на острието), има сексуалност (за мен лично – една идея повече, колкото ми е комфортно да понеса, но все пак поднесена много майсторски, особено посредством споменатите кукли), канибализъм (който всъщност е автоканибализъм, а не се ли ядем постоянно отвътре с всевъзможни страхове, комплекси и тревоги?), библейски и митични мотиви...
Това не е спектакъл за разбиране, а за усещане. Но след него сетивата са толкова объркани...

Повече за Свят/о тук, а ето и трейлъра към постановката:


No comments: