Това е първото стихотворение, в
което истински се влюбих преди около 15 години. Не е много „честитящо“, но поне
е искрено. Без илюзии.
Честит Ден на поезията!
Човек е сам върху сърцето на
земята,
пронизан от едничък слънчев лъч:
И ненадейно пада вечерта.
С. Куазимодо