Skip to main content

Доброжелателните

2009 г.
Джонатан Лител
Отговорно мога да заявя, че това е книгата, заради и след която не мога да започна друго четиво вече почти три месеца. Това е най-зловещо въздействащият текст, попадал ми от повече от 10 години. „Благодарение“ на „Доброжелателните“ сънувах кошмари, не спах и рових в гугъл по темата за Втората световна война много повече, отколкото дългогодишният ми интерес по темата ме е подтиквал досега.
Не четете тази книга, ако:
  - имате слаби нерви и лесно се впечатлявате от изключително натуралистични описания на всякаква форма на насилие, лудост, убийства, включително масови, секс, включително „нестандартен“ (след тази книга вече се питам какво са стандартите по принцип) и т.н.
    - не сте заредени с цялото търпение на света, което би ви помогнало да проследите в десетки страници детайлни описания на разговори между нацистки командири или дислокация на военни поделения;
     - не сте склонни да възприемете или поне да приемете съществуването на различна от вашата гледна точка по много, много въпроси – обич, изневяра, отнемане на човешки живот, смисъл на живота, смисъл на всичко.
В интернет има достатъчно информация за „Доброжелателните“, затова в резюме – оформена е като биографичен разказ на Максимилиан Ауе, немски офицер, участвал активно в геноцида над евреите, обсадата над Сталинград, преживял всичко, включително бомбардировките над Берлин и разказващ от позицията на възрастен индустриалец, живеещ под фалшива самоличност десетилетия след войната.
Все още не мога да си представя що за човек може да напише подобен роман, структуриран в части, отговарящи по име и като звучене на барокови музикални форми. Защото не съм сигурна що за човек би могъл да прочете и разбере изцяло подобен текст, който е изумително многопластов. Започнах да чета „Доброжелателните“ заради темата за геноцида. Приключих я с мисли за любовта. Или по-точно с въпроси и съмнения какво е любов и какви форми може да приема.
На моменти романът за мен беше отегчителен, на моменти – прекалено груб и вулгарен, което е учудващо за читател като мен, принципно понасям всичко. Финалните две части са шизофренно хаотични, дори халюциногенни. И не е ясно халюцинациите в главата на четящия ли са, на пишещия или на героя. Или пък са абсолютната истина. И къде е истината.
Изумително е как всяка от частите на романа има действително различно звучене, точно като музикална творба. И това звучене е в перфектен синхрон с етапа, на който се намира действието. Симптоматичен пример е възстановяването на главния герой Ауе след мозъчна травма, получена в Сталинград. Убедена съм, че след нея той е различен човек, има различно поведение. Но това се усеща на емоционално ниво, като въздействие, наложено от заряда на текста, не и от думите, които го изграждат.
Този роман диша. Той е животно, което е скрито в мрака и дебне. И това животно ме плаши. Защото е във всеки един от нас.
Ревю в Книголандия.
Интервю с преводача Георги Ангелов.
Ако романът се чете с любопитство и без задълбочаване в зловещите/емоционалните/вулгарните му страни, то има няколко много интересни насоки за допълнително проучване, които лично аз препоръчвам:
      -   биографията на нацистките лидери;
    -  митът за Доброжелателните, от който е заимствано и заглавието, и според мен основната насока в сюжета;
      -  бароковата музика.
Успех!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…