Skip to main content

Книжки

Няколко хубави книги, които прочетох още през зимата, но така и не ми остана време да напиша няколко думи за тях:

"Денят на трифидите", Джон Уиндъм - тадам! Първата ми фантастика. Или фентъзи. Или каквото и да се води. Благодаря на двамата любими ми младежи, които ми я препоръчаха, вече не съм толкова скептична към книгите от тази жанрова група. Всъщност книгата е много интересна, с приятна философия за ценностните основи, върху които се изгражда едно общество. Сюжетът е почти постапокалиптичен, но е лишен от съвременната мелодрама по темата. Все пак тази книга е писана преди повече от 60 години, така че носи всички белези на добре написаната основа, върху която стъпват всички пост- постапокалиптични писания. А ако се чудите какво са трифидите - едни растения, които са твърде умни, твърде жестоки и, разбира се, човешкият род е в опасност.

"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера - всъщност я препрочитах през зимата. Нямах спомен от предишното й четене, само, че беше прекрасна. Е, на второ четене - прекрасна е. Тогава карах курс по творческо писане при Ани Илков и той разказа, че на литературния фестивал в Кьол през 1984 г. са били представени четири знакови книги: "Непосилната лекота на битието", "Името на розата" на Еко, "Хазарски речник" на Павич и... четвъртата я забравих.

"Прокълнатият двор", Иво Андрич - това е кратка повест, мисля, не е преиздавана скоро. Прекрасна пространствена метафора за смесването на националности и национални особености на Балканите. Прокълнатият двор е един турски затвор, където има турци, сърби, българи, гърци и т.н. Интересна е връзката на повестта със "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева.

И трите книги са за препоръчване, а са и много различни. Така че enjoy!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…