Skip to main content

Книжки

Няколко хубави книги, които прочетох още през зимата, но така и не ми остана време да напиша няколко думи за тях:

"Денят на трифидите", Джон Уиндъм - тадам! Първата ми фантастика. Или фентъзи. Или каквото и да се води. Благодаря на двамата любими ми младежи, които ми я препоръчаха, вече не съм толкова скептична към книгите от тази жанрова група. Всъщност книгата е много интересна, с приятна философия за ценностните основи, върху които се изгражда едно общество. Сюжетът е почти постапокалиптичен, но е лишен от съвременната мелодрама по темата. Все пак тази книга е писана преди повече от 60 години, така че носи всички белези на добре написаната основа, върху която стъпват всички пост- постапокалиптични писания. А ако се чудите какво са трифидите - едни растения, които са твърде умни, твърде жестоки и, разбира се, човешкият род е в опасност.

"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера - всъщност я препрочитах през зимата. Нямах спомен от предишното й четене, само, че беше прекрасна. Е, на второ четене - прекрасна е. Тогава карах курс по творческо писане при Ани Илков и той разказа, че на литературния фестивал в Кьол през 1984 г. са били представени четири знакови книги: "Непосилната лекота на битието", "Името на розата" на Еко, "Хазарски речник" на Павич и... четвъртата я забравих.

"Прокълнатият двор", Иво Андрич - това е кратка повест, мисля, не е преиздавана скоро. Прекрасна пространствена метафора за смесването на националности и национални особености на Балканите. Прокълнатият двор е един турски затвор, където има турци, сърби, българи, гърци и т.н. Интересна е връзката на повестта със "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева.

И трите книги са за препоръчване, а са и много различни. Така че enjoy!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…