Няколко хубави книги, които прочетох още през зимата, но така и не ми остана време да напиша няколко думи за тях:
"Денят на трифидите", Джон Уиндъм - тадам! Първата ми фантастика. Или фентъзи. Или каквото и да се води. Благодаря на двамата любими ми младежи, които ми я препоръчаха, вече не съм толкова скептична към книгите от тази жанрова група. Всъщност книгата е много интересна, с приятна философия за ценностните основи, върху които се изгражда едно общество. Сюжетът е почти постапокалиптичен, но е лишен от съвременната мелодрама по темата. Все пак тази книга е писана преди повече от 60 години, така че носи всички белези на добре написаната основа, върху която стъпват всички пост- постапокалиптични писания. А ако се чудите какво са трифидите - едни растения, които са твърде умни, твърде жестоки и, разбира се, човешкият род е в опасност.
"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера - всъщност я препрочитах през зимата. Нямах спомен от предишното й четене, само, че беше прекрасна. Е, на второ четене - прекрасна е. Тогава карах курс по творческо писане при Ани Илков и той разказа, че на литературния фестивал в Кьол през 1984 г. са били представени четири знакови книги: "Непосилната лекота на битието", "Името на розата" на Еко, "Хазарски речник" на Павич и... четвъртата я забравих.
"Прокълнатият двор", Иво Андрич - това е кратка повест, мисля, не е преиздавана скоро. Прекрасна пространствена метафора за смесването на националности и национални особености на Балканите. Прокълнатият двор е един турски затвор, където има турци, сърби, българи, гърци и т.н. Интересна е връзката на повестта със "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева.
И трите книги са за препоръчване, а са и много различни. Така че enjoy!
"Денят на трифидите", Джон Уиндъм - тадам! Първата ми фантастика. Или фентъзи. Или каквото и да се води. Благодаря на двамата любими ми младежи, които ми я препоръчаха, вече не съм толкова скептична към книгите от тази жанрова група. Всъщност книгата е много интересна, с приятна философия за ценностните основи, върху които се изгражда едно общество. Сюжетът е почти постапокалиптичен, но е лишен от съвременната мелодрама по темата. Все пак тази книга е писана преди повече от 60 години, така че носи всички белези на добре написаната основа, върху която стъпват всички пост- постапокалиптични писания. А ако се чудите какво са трифидите - едни растения, които са твърде умни, твърде жестоки и, разбира се, човешкият род е в опасност.
"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера - всъщност я препрочитах през зимата. Нямах спомен от предишното й четене, само, че беше прекрасна. Е, на второ четене - прекрасна е. Тогава карах курс по творческо писане при Ани Илков и той разказа, че на литературния фестивал в Кьол през 1984 г. са били представени четири знакови книги: "Непосилната лекота на битието", "Името на розата" на Еко, "Хазарски речник" на Павич и... четвъртата я забравих.
"Прокълнатият двор", Иво Андрич - това е кратка повест, мисля, не е преиздавана скоро. Прекрасна пространствена метафора за смесването на националности и национални особености на Балканите. Прокълнатият двор е един турски затвор, където има турци, сърби, българи, гърци и т.н. Интересна е връзката на повестта със "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева.
И трите книги са за препоръчване, а са и много различни. Така че enjoy!