16.5.13

Роман на годината


Снощи Национален дарителски фонд „13 века България“ връчи наградата си Български роман на годината. Излишно е да казвам, че съм безкрайно щастлива, че именно „Физикана тъгата“ на Георги Господинов взе наградата. Лично за мен това е една от книгите, маркирали литературната ми 2012-а година.
Реших да се поровя малко повече за конкурса и попаднах на едно от най-бесните хейтърски четива, които съм срещала напоследък. Бях изумена колко негативизъм може да бъде изсипан за нещо, което по същество е много позитивно. Защото дори когато съм се сблъсквала с откровени литературни боклуци, съм запазвала някакво уважение към автора. Все пак е по-добре да напишеш нещо бездарно и посредствено, отколкото да стоиш отстрани и да мрънкаш как няма качествена литература.
Според мен всеки литературен конкурс е възможност за популяризация. А ако някой вярва в безкрайния потенциал на тези конкурси, на издателския бизнес или на себе си като писател твърде много, по-добре да си изрови главата от розовите пясъци на идеализма и да осъзнае – от писане на литература и продажбите й в България не се печели. Не се печели и от пръскането на слюнка в пристъпи на омраза. Единственият печеливш ход е популяризирането на идеята за четенето и на българската литература сред българската аудитория. Което не става чрез познатия ни до болка маниер на оплюването. 

2 comments:

Svetla Encheva said...

Ами то целият сайт си е хейтърски и наивно-националитичен. Знам го от години, когато там беше публикувано мнение за рецензията на един роман, писана от моя приятелка.

Svetoslava Krasteva said...

Аз за първи път попадам на този сайт. Вярвам, че всеки има право да си пише каквото си ще. Но наистина не разбирам негативизма като подход. Особено по отношение на литературата. Изобщо крайностите ме изнервят неописуемо.