25.3.13

Защо се самоубиват поетите


2013 г.
Пенчо Ковачев

Много очаквана поне от мен книга. Вероятно заради добрата популяризираща кампания, която умело проведе издателството. От позицията на вече прочела я, кампанията е именно една от двете й силни страни. Другата, поне лично за мен, е откритието на някои непознати имена от българската поезия. Наред с популярните имена на самоубили се български поети като Пейо Яворов, Пеньо Пенев и Петя Дубарова, се нареждат Тодор Пеев (първият в списъка), Христо Банковски, Иван Ст. Андрейчин.
Факт е, че очаквах много от тази книга, а това, което получих, се оказа смешно малко. Създателят й ми е познат като автор на публицистични материали и е факт, че разказите му за поетите не са надминали това ниво. Очевидно е търсенето на скандалното, изследването на психологията на твореца е сведено до минимум. В някои от главите, посветени на отделните поети, се усеща откровена тенденциозност в представянето на фактите и мненията. Всъщност вторите доминират. В този смисъл книгата не е нито психологическо изследване, нито документалистика, а в най-голяма степен мемоаристика.
Според мен много може да се спори дали само 15-те поети в книгата са единствените в българската литература, посегнали съзнателно на живота си. И дали не на съзнавали обречеността си творци като Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров. Но това вероятно е твърде задълбочено разсъждение, за което трябва съвсем друг подход.
И все пак – защо се самоубиват поетите? За себе си най-достоверния отговор получих от прессъобщението, което гръмко оповестяваше излизането от печат на тази книга още от януари. И в него се четеше това: „Защо се самоубиват поетите“ е книга за истинския писател. За разлика от графомана, който иска да живее вечно и да обира всички лаври, убеден, че е сътворил поредния шедьовър, истинският писател е постоянно измъчван от съмнение. Когато съмнението окончателно превземе перото му, с последната капка мастило той слага точка на творческата си дейност, а понякога (очевидно) и на живота си”. Жалко, че нямаше подобни задълбочени разсъждения и в самата книга. 

No comments: