5.2.13

Хазарски речник



2005
Милорад Павич

„Когато заспим вечер, ние всички се превръщаме всъщност в артисти и винаги излизаме на различна сцена да изиграем ролята си. А денем? Денем учим наяве тази роля. Понякога не я научаваме, както трябва, тогава не смеем да се появим на сцената и се крием зад другите артисти, които по-добре от нас знаят своите думи и стъпки.
А ти, ти си онзи, който идва в залата да види нашето представление, а не да играе. Нека твоят поглед падне върху мен в час, когато добре съм подготвена, защото никой не е през всичките седем дни на неделята нито еднакво мъдър, нито еднакво красив.”
Стихотворение на принцеса Атех, Жълта книга, „Хазарски речник”

Тази книга съм я чела няколко пъти, първият – през `90-те години на миналия век. Тогава четох женския вариант, назаем. После я взимах назаем, подарявах, предавах за четене. Но така и не се сдобих с копие.
Една от много мистификации около тази книга е, че ако един мъж и една жена притежават мъжкия и женския вариант, ако се срещнат и заедно прочетат разликите, те повече няма да имат нужда от „Хазарски речник”, но ще споделят живота си.
Кой знае…
Тази книга те кара да вярваш във всичко, губейки вяра във всичко, защото всичко е нищо. И всичко е само сън. 

2 comments:

tRo6ka said...

Уникална книга, обожавам я! И аз съм я чела не-знам-вече-колко-пъти, и всеки път ме изненадва с нещо ;)заради нея се постарах да си набавя почти цялото творчество на Павич ;)

Svetoslava Krasteva said...

И аз така. И само нея нямам :)