Препрочитах тези дни "Парфюмът. Историята на един убиец" на Зюскинд. За пропусналите до момента - голям пропуск!
И в главата ми все се въртеше фрагмент от едно стихотворение на Яворов:
И в главата ми все се въртеше фрагмент от едно стихотворение на Яворов:
".................Странния парфюм
на женска плът задави моя ум.
И в непонятен тласък подир нея,
улисан из тълпата като луд,
без сълзи плачех аз:
"Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
коса на смърт размахва... Беше
ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не
съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия
кивот
на твоите скрижали тайни, о
живот!"
В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах:
"Млад -
на младост зноя не усетих. С
ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан
на всяка смърт, що значи тая
маска - !"
...А пътьом, чак до късни
тъмнини,
с конфети ме обсипваха жени."
"Маска", П. Яворов