Сънувах раждането си. Болка, надежда
и кръв, вдишвания и издишвания, отчайващи опити за живот. Но светлината не се
появяваше, а замираше, както радостта от очакваното и вярата в утрото. Губех границата
между съзиданието и агонията. Търсех последните си сили, за да не потъна обратно
в бездната от тъмнина и безвремие. Събуди ме болката в сърцето, на която
благодарих.
Тълкувание: „…неродените деца израстват хубави
като ябълки…”