30.1.13

Итака

2004 г.
Константинос Кавафис

Не бях чела поезия от години. В последните няколко месеца ми се наложи и това беше сред най-приятните ми задължения. Но имах и късмета в четенето да ме насочва поет и преводач, не само преподавател. Курсът при Владимир Левчев в програма "Творческо писане" в СУ наистина ще ми липсва.
Заради него срещнах Кавафис. Повечето му стихотворения са с исторически и/или митологични мотиви. Но в тях има много философия. Има обаче и няколко лични, топли и интимни. Ще сложа тук едно от тях и ще млъкна, защото за поезия не мога да пиша. Преди години един човек ме научи да я усещам и вдишвам и това ми стига. 

Спомни си, тяло...

Спомни си, тяло, не само колко си обичало,
не само всичките легла, където си се любило,
но и онез желания, които
към тебе са блестели във очите
и са трептели в гласовете и които
случайност някаква ги е осуетила.
Сега, когато всичко туй е минало,
теб ти се струва, че и тези несбъднати желания
като че си задоволило - как блестяха те,
спомни си, във очите, които те оглеждаха;
                    и как трептяха в гласовете
                    за теб, спомни си, тяло.

No comments: