13.1.13

За мазето на душата в „Някой отдолу…”

2008 г.
Валери Стефанов


Когато един ден ангелите си тръгнаха от нас,
демоните отказаха да ги последват!
Краткият роман „Някой отдолу…” на Валери Стефанов, излязъл от печат през 2008 г., представлява ерудиран и завладяващ синкретизъм от религиозни, митологични и приказни мотиви, обединени от криминално-психологически сюжет. Главният герой е младата жена Грета, за която обаче така и не се изяснява дали е психолог, терапевт или антрополог. Това объркване произтича от личното й самоопределяне в частите на романа, оформени в първо лице, единствено число, където разказът се води от нея. В основата на сюжета е криминалният сблъсък с враждебен мъж, който я проследява до дома й. В двора на къщата си Грета го поваля и връзва в мазето, където го държи като пленник почти цяла седмица. Присъствието на непознатия мъж, страховете, които той събужда, са основа за серията от разсъждения за подсъзнателното, за скритият дълбоко в душата на човека мрак.
Една от най-големите ценности на романа е структурата му, подобна на пъзел. От една страна, главите са свързани от общия сюжет, но подобно на ДНК-мрежа носят различна информация, всяка съществена за цялостния резултат. От друга, в общото тяло на романа могат да се открият множество препратки към други текстове:
Библията – експлоатират се както мотивът за Сътворението на света и човека, така и за времето – дни за труд и дни за почивка, а Грета в качеството й на разказвач е убедена, че има ангел-хранител;
гръцката митология – главната героиня се самопредставя като митичната тракийска принцеса Харпалике („грабливата вълчица”);
приказките на Братя Грим – Грета е ту Гретел от „Хензел и Гретел”, ту едноименната героиня на „Червената шапчица”, а и отново се появява образът на вълка във „Вълкът и седемте козлета”.
Но ако при митологичния мотив вълкът е част от героинята, облечена в образа на Харпалике, той е нейната съпротивителна сила, то при приказния мотив той е външната заплаха. И логично изниква въпросът ако „Някой отдолу…” разказва за справянето с подсъзнателните страхове, то техният източник къде е – в или извън нас. Всъщност романът не дава отговор на няколко съществени въпроса:
Действително ли в мазето на къщата има мъж, който е злонамерен и агресивен, но завързан и овладян?
Самото мазе реален топос ли е или е метафора за тъмните кътчета на душата?
Разправата с мъжа чисто физическа ли е или е отново метафора за борбата с подсъзнателните страхове?
И в крайна сметка, изправянето срещу тези страхове не носи ли риск от разрушаване на толкова съществена част от личността, че да постави под заплахата целостта и оцеляването й?
Точно липсата на отговори обаче е сред най-силните страни на романа – принуждава читателя да открие дефиниции, които обаче са повече валидни за него, отколкото за героите на „Някой отдолу…”.
И накрая: едно от нещата, които грабват читателя още от първата страница на романа, е списъкът с песни, публикуван в началото – песни, които звучат в творбата, по думите на автора (една от тях – по-долу). И действително, в определени моменти текстът, въпреки че е проза, звучи с почти музикален ритъм, което го доближава до поезията. А приказките и митовете, заплетени в него, помагат за това. 


No comments: