Skip to main content

За мазето на душата в „Някой отдолу…”

2008 г.
Валери Стефанов


Когато един ден ангелите си тръгнаха от нас,
демоните отказаха да ги последват!
Краткият роман „Някой отдолу…” на Валери Стефанов, излязъл от печат през 2008 г., представлява ерудиран и завладяващ синкретизъм от религиозни, митологични и приказни мотиви, обединени от криминално-психологически сюжет. Главният герой е младата жена Грета, за която обаче така и не се изяснява дали е психолог, терапевт или антрополог. Това объркване произтича от личното й самоопределяне в частите на романа, оформени в първо лице, единствено число, където разказът се води от нея. В основата на сюжета е криминалният сблъсък с враждебен мъж, който я проследява до дома й. В двора на къщата си Грета го поваля и връзва в мазето, където го държи като пленник почти цяла седмица. Присъствието на непознатия мъж, страховете, които той събужда, са основа за серията от разсъждения за подсъзнателното, за скритият дълбоко в душата на човека мрак.
Една от най-големите ценности на романа е структурата му, подобна на пъзел. От една страна, главите са свързани от общия сюжет, но подобно на ДНК-мрежа носят различна информация, всяка съществена за цялостния резултат. От друга, в общото тяло на романа могат да се открият множество препратки към други текстове:
Библията – експлоатират се както мотивът за Сътворението на света и човека, така и за времето – дни за труд и дни за почивка, а Грета в качеството й на разказвач е убедена, че има ангел-хранител;
гръцката митология – главната героиня се самопредставя като митичната тракийска принцеса Харпалике („грабливата вълчица”);
приказките на Братя Грим – Грета е ту Гретел от „Хензел и Гретел”, ту едноименната героиня на „Червената шапчица”, а и отново се появява образът на вълка във „Вълкът и седемте козлета”.
Но ако при митологичния мотив вълкът е част от героинята, облечена в образа на Харпалике, той е нейната съпротивителна сила, то при приказния мотив той е външната заплаха. И логично изниква въпросът ако „Някой отдолу…” разказва за справянето с подсъзнателните страхове, то техният източник къде е – в или извън нас. Всъщност романът не дава отговор на няколко съществени въпроса:
Действително ли в мазето на къщата има мъж, който е злонамерен и агресивен, но завързан и овладян?
Самото мазе реален топос ли е или е метафора за тъмните кътчета на душата?
Разправата с мъжа чисто физическа ли е или е отново метафора за борбата с подсъзнателните страхове?
И в крайна сметка, изправянето срещу тези страхове не носи ли риск от разрушаване на толкова съществена част от личността, че да постави под заплахата целостта и оцеляването й?
Точно липсата на отговори обаче е сред най-силните страни на романа – принуждава читателя да открие дефиниции, които обаче са повече валидни за него, отколкото за героите на „Някой отдолу…”.
И накрая: едно от нещата, които грабват читателя още от първата страница на романа, е списъкът с песни, публикуван в началото – песни, които звучат в творбата, по думите на автора (една от тях – по-долу). И действително, в определени моменти текстът, въпреки че е проза, звучи с почти музикален ритъм, което го доближава до поезията. А приказките и митовете, заплетени в него, помагат за това. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…