26.11.12

Печатна грешка


2012
Людмила Филипова
Рядко съм свръхкритична към книга. Много рядко си позволявам публично да се изказвам негативно за книга. Просто уважавам всеки труд, положен, за да се получи писмено слово. Всъщност спомням си само за един предишен случай, при който след прочитането на книга, се почувствах като след лоботомия.
Наложи ми се да прочета „Печатна грешка” заради занятията ми в университета. След първите 70 страници проведох неуспешни преговори с преподавателя да я сменя. След това я прочетох на инат и вече 5 дни не мога да започна да чета нищо друго, защото се чувствам твърде омерзена.
Разбрах, че това е петият роман на тази авторка. Не познавам останалите четири. Нея съм я виждала единствено на телевизионния екран и то бегло, тъй като не гледам телевизия. Разбрах също така, че тя вероятно е сред най-продаваните, ако не и най-продаваният български автор. И ми стана тъжно. Защото тази книга според мен не просто е повърхностна, не просто е с твърде плоска идея, но е и зле написана. В един момент дори започнах да си мисля, че това е била целта, че това е някаква конспирация, тест, за да се провери докъде и колко могат да издържат читателите. Но после реших, че това е твърде сложно и ненужно упражнение. 
Книгата вероятно е нещо като сатирично фентъзи. Разказах на приятели, които четат фентъзи, да нея и те откриха елементи и на Пратчет, и на Дъглас Адамс. А аз видях някои общи черти на сюжета със Зотов. Но колкото и малко да съм чела от първите двама, а към третия да съм безкрайно пристрастна, не вярвам мнението ми да е чак толкова изкривено, че да не мога да схвана достойнствата на „Печатна грешка”.
В резюме: главният герой и синоптик в щТВ Лефер Балкански си мисли, че участва в американски литературен конкурс, докато всъщност е част от мисия по унищожаване, а в последствие и по спасение на човечеството. Основният му спътник е адвокатът с марсиански произход Каси-Роси Малоун. В определени моменти ги съпътства и японска говореща тоалетна. В пътуването си между планети, пространства и измерения срещат различни персонажи, сред които антични богове в нови роли, Айнщайн във формата на млад рапър, Всевишния президент, който използва нечестни методи в предизборната си кампания. Отстрани звучи забавно. От моя гледна точка не е.
Разбрах, че трейлърът на книгата се е въртял по кината. В интернет намерих това филмче по темата:


Рекламната кампания на книгата според мен е най-голямото й достойнство. И спирам дотук, защото наистина не понасям себе си, когато съм груба. Но повече не се понасям, когато ми се налага да чета нещо въпреки себе си и вкуса си. 

2 comments:

Unknown said...

хаха. има един лаф - някои хора със Стоичков да ги срещнеш, футболисти ще станат. та в тази връзка, защо не се пробва ЛФ във футбола?

Svetoslava Krasteva said...

Всеки си има призвание, някои си имат и публика. Тя е намерила своите. Стоичков също. Да му мислим останалите.