Skip to main content

Печатна грешка


2012
Людмила Филипова
Рядко съм свръхкритична към книга. Много рядко си позволявам публично да се изказвам негативно за книга. Просто уважавам всеки труд, положен, за да се получи писмено слово. Всъщност спомням си само за един предишен случай, при който след прочитането на книга, се почувствах като след лоботомия.
Наложи ми се да прочета „Печатна грешка” заради занятията ми в университета. След първите 70 страници проведох неуспешни преговори с преподавателя да я сменя. След това я прочетох на инат и вече 5 дни не мога да започна да чета нищо друго, защото се чувствам твърде омерзена.
Разбрах, че това е петият роман на тази авторка. Не познавам останалите четири. Нея съм я виждала единствено на телевизионния екран и то бегло, тъй като не гледам телевизия. Разбрах също така, че тя вероятно е сред най-продаваните, ако не и най-продаваният български автор. И ми стана тъжно. Защото тази книга според мен не просто е повърхностна, не просто е с твърде плоска идея, но е и зле написана. В един момент дори започнах да си мисля, че това е била целта, че това е някаква конспирация, тест, за да се провери докъде и колко могат да издържат читателите. Но после реших, че това е твърде сложно и ненужно упражнение. 
Книгата вероятно е нещо като сатирично фентъзи. Разказах на приятели, които четат фентъзи, да нея и те откриха елементи и на Пратчет, и на Дъглас Адамс. А аз видях някои общи черти на сюжета със Зотов. Но колкото и малко да съм чела от първите двама, а към третия да съм безкрайно пристрастна, не вярвам мнението ми да е чак толкова изкривено, че да не мога да схвана достойнствата на „Печатна грешка”.
В резюме: главният герой и синоптик в щТВ Лефер Балкански си мисли, че участва в американски литературен конкурс, докато всъщност е част от мисия по унищожаване, а в последствие и по спасение на човечеството. Основният му спътник е адвокатът с марсиански произход Каси-Роси Малоун. В определени моменти ги съпътства и японска говореща тоалетна. В пътуването си между планети, пространства и измерения срещат различни персонажи, сред които антични богове в нови роли, Айнщайн във формата на млад рапър, Всевишния президент, който използва нечестни методи в предизборната си кампания. Отстрани звучи забавно. От моя гледна точка не е.
Разбрах, че трейлърът на книгата се е въртял по кината. В интернет намерих това филмче по темата:


Рекламната кампания на книгата според мен е най-голямото й достойнство. И спирам дотук, защото наистина не понасям себе си, когато съм груба. Но повече не се понасям, когато ми се налага да чета нещо въпреки себе си и вкуса си. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…