Сънувах обувките си, изцапани с
кал. Мръсни, прашни, покрити с цимент. Газила бях в градските локви, за да стигна до теб.
Опитах се да пребродя цялата пустош на мръсотията в себе си, за да те намеря. Накрая
нямаше пътища, само блата, в които да затъвам; тресавища от мисли, в които
вярвах, че те откривам.
Тълкувание: Не може вечно да вали