Skip to main content

Космополис


„Ще ти кажа какъв е проблемът. Не знам как да бъда безразлична. Не мога да се науча. И това ме прави податлива на болката. С други думи – боли.”

2003
Дон ДеЛило
Това са думи на съпругата на главния герой на „Космополис”, с която той е женен от 22 дни. Романът отразява двадесет и втория. В който те се срещат случайно три път, закусват, обядват, правят секс. Евентуално. Защото към края на книгата читателят губи усещането кое от това, което е описано, е част от литературната действителност и кое – изкривяване на възприятията. Или на наратива. Вероятно заради електрошока, който главният герой пожелава да получи от един от бодигардовете си, за да усети нещо неописуемо. Или заради диаболично-хаотичното представяне за града, в който се случват протести, убийство, преминаващ президент на САЩ, самозапалване на непознат човек, километрични задръствания, сирени и бяла лимузина, която цял ден се движи през целия този хаос; в която се водят разговори за теорията на вероятностите и за цената на йената, случват се медицински преглед и „безконтактен” оргазъм (доста впечатляващо), получават се заплахи за убийство и се наблюдават убийства. Градът е фон, но е и неотменим елемент от цялото действие. Той се отразява в съзнанието на главния герой, но е и отражение на това съзнание – с динамиката и безскрупулността, със стремежа към новото, непознатото, печелившото, печалбата, богатството. И с празнотата, с липсата на базисни, простички човешки потребности. В тази книга няма нежност, топлина и обич, сякаш те са изчезнали от целия свят-град. Няма и болка. Има само съществуване и движение.
Вероятно мога да напиша доста по-ясен като информативност текст за „Космополис”, но все още ми е трудно, въпреки че завърших книгата преди почти седмица. Много е интересна, това е накратко. Но ако някой ме попита какво се случва в нея, ще му избълвам горе-долу това, което написах по-горе: всичко и нищо. Главният герой е 28-годишният милионер Ерик Паркър, който работи с най-сериозния ресурс – информацията. Някои може да погледнат на романа като приятно и динамично представяне на съвремието с високите технологии и живота, задвижван от вечната неудовлетвореност и търсенето на нови постижения и удоволствия. И вероятно ще са прави. Или пък като на икономически трилър. И пак няма да сбъркат. Но на мен лично най ми допадна мотивът за неудовлетворението, за грандоманщината във всичко, което се прави, купува, притежава: акула в огромния домашен аквариум; личен руски боен самолет без разрешение да се управлява, но с обяснението „Мой си е”; съпруга, която е красива, около красотата й се концентрира сделката на брака им и т.н.
Не знам как е направен филмът по книгата, който излезе наскоро. Но ако е наполовина толкова добър, си заслужава. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…