„Ще ти кажа какъв е проблемът. Не
знам как да бъда безразлична. Не мога да се науча. И това ме прави податлива на
болката. С други думи – боли.”
2003
Дон ДеЛило
Това са думи на съпругата на
главния герой на „Космополис”, с която той е женен от 22 дни. Романът отразява
двадесет и втория. В който те се срещат случайно три път, закусват, обядват,
правят секс. Евентуално. Защото към края на книгата читателят губи усещането
кое от това, което е описано, е част от литературната действителност и кое –
изкривяване на възприятията. Или на наратива. Вероятно заради електрошока,
който главният герой пожелава да получи от един от бодигардовете си, за да
усети нещо неописуемо. Или заради диаболично-хаотичното представяне за града, в
който се случват протести, убийство, преминаващ президент на САЩ, самозапалване
на непознат човек, километрични задръствания, сирени и бяла лимузина, която цял
ден се движи през целия този хаос; в която се водят разговори за теорията на
вероятностите и за цената на йената, случват се медицински преглед и „безконтактен”
оргазъм (доста впечатляващо), получават се заплахи за убийство и се наблюдават
убийства. Градът е фон, но е и неотменим елемент от цялото действие. Той се
отразява в съзнанието на главния герой, но е и отражение на това съзнание – с динамиката
и безскрупулността, със стремежа към новото, непознатото, печелившото,
печалбата, богатството. И с празнотата, с липсата на базисни, простички човешки
потребности. В тази книга няма нежност, топлина и обич, сякаш те са изчезнали
от целия свят-град. Няма и болка. Има само съществуване и движение.
Вероятно мога да напиша доста
по-ясен като информативност текст за „Космополис”, но все още ми е трудно,
въпреки че завърших книгата преди почти седмица. Много е интересна, това е
накратко. Но ако някой ме попита какво се случва в нея, ще му избълвам
горе-долу това, което написах по-горе: всичко и нищо. Главният герой е 28-годишният
милионер Ерик Паркър, който работи с най-сериозния ресурс – информацията. Някои
може да погледнат на романа като приятно и динамично представяне на съвремието
с високите технологии и живота, задвижван от вечната неудовлетвореност и
търсенето на нови постижения и удоволствия. И вероятно ще са прави. Или пък
като на икономически трилър. И пак няма да сбъркат. Но на мен лично най ми
допадна мотивът за неудовлетворението, за грандоманщината във всичко, което се
прави, купува, притежава: акула в огромния домашен аквариум; личен руски боен самолет
без разрешение да се управлява, но с обяснението „Мой си е”; съпруга, която е
красива, около красотата й се концентрира сделката на брака им и т.н.
Не знам как е направен филмът по
книгата, който излезе наскоро. Но ако е наполовина толкова добър, си заслужава.