31.10.12

Космополис


„Ще ти кажа какъв е проблемът. Не знам как да бъда безразлична. Не мога да се науча. И това ме прави податлива на болката. С други думи – боли.”

2003
Дон ДеЛило
Това са думи на съпругата на главния герой на „Космополис”, с която той е женен от 22 дни. Романът отразява двадесет и втория. В който те се срещат случайно три път, закусват, обядват, правят секс. Евентуално. Защото към края на книгата читателят губи усещането кое от това, което е описано, е част от литературната действителност и кое – изкривяване на възприятията. Или на наратива. Вероятно заради електрошока, който главният герой пожелава да получи от един от бодигардовете си, за да усети нещо неописуемо. Или заради диаболично-хаотичното представяне за града, в който се случват протести, убийство, преминаващ президент на САЩ, самозапалване на непознат човек, километрични задръствания, сирени и бяла лимузина, която цял ден се движи през целия този хаос; в която се водят разговори за теорията на вероятностите и за цената на йената, случват се медицински преглед и „безконтактен” оргазъм (доста впечатляващо), получават се заплахи за убийство и се наблюдават убийства. Градът е фон, но е и неотменим елемент от цялото действие. Той се отразява в съзнанието на главния герой, но е и отражение на това съзнание – с динамиката и безскрупулността, със стремежа към новото, непознатото, печелившото, печалбата, богатството. И с празнотата, с липсата на базисни, простички човешки потребности. В тази книга няма нежност, топлина и обич, сякаш те са изчезнали от целия свят-град. Няма и болка. Има само съществуване и движение.
Вероятно мога да напиша доста по-ясен като информативност текст за „Космополис”, но все още ми е трудно, въпреки че завърших книгата преди почти седмица. Много е интересна, това е накратко. Но ако някой ме попита какво се случва в нея, ще му избълвам горе-долу това, което написах по-горе: всичко и нищо. Главният герой е 28-годишният милионер Ерик Паркър, който работи с най-сериозния ресурс – информацията. Някои може да погледнат на романа като приятно и динамично представяне на съвремието с високите технологии и живота, задвижван от вечната неудовлетвореност и търсенето на нови постижения и удоволствия. И вероятно ще са прави. Или пък като на икономически трилър. И пак няма да сбъркат. Но на мен лично най ми допадна мотивът за неудовлетворението, за грандоманщината във всичко, което се прави, купува, притежава: акула в огромния домашен аквариум; личен руски боен самолет без разрешение да се управлява, но с обяснението „Мой си е”; съпруга, която е красива, около красотата й се концентрира сделката на брака им и т.н.
Не знам как е направен филмът по книгата, който излезе наскоро. Но ако е наполовина толкова добър, си заслужава. 


No comments: