Skip to main content

Задачи


„…привличането е обратнопропорционално на постижимостта.”
1985
Джон Ъпдайк
С тази книга реших да започна запълването на някои литературни дефицити, предимно свързани с автори от ХХ век, които никога не съм чела. „Задачи” е сборник от кратки разкази, в голямата си част отразяващи малък времеви отрязък от някаква семейна история. Признавам, че не ми потръгна. Първите няколко текста изобщо не ме грабнаха и само инатът и фактът, че са доста кратки, ме накараха да продължа. И определено спрях да съжалявам още с разказа „Отлитаме”, отразяващ сложните взаимоотношения родители-деца. Темата за чувството на вина, насаждано от родителите у децата, винаги ме е вълнувала, а от тези няколко странички тя крещеше болезнено.
Тъй като книгата е издадена преди повече от 20 години, в интернет няма много коментари за нея. Един от тях обаче, комичен заради неизбежната идеологическа окраска, всъщност е доста верен: „Предлаганият сборник доказва, че той (Ъпдайк – бел. ред.) може да бъде проникновен хроникьор-разобличител на американското общество”. Да, и хроникьор, и изобличител, но не в идеологическия смисъл, вложен в по-горното изречение. Той изобличава майсторски дефицита на доверие, баланс, сигурност и любов у отделния индивид, който евентуално е видян в контекста на микрообществото, на семейството, но в повечето случаи е изкаран от него, самотен и замислен.
Ако има една сюжетна линия, която преобладава в разказите от сборника, това е раздялата. Понякога на нея е погледнато с присмех, друг път – с тъга. Често в основата й е изневярата. „Поради отсъствието й всеки следващ миг го поразяваше с пустотата си” – това се случва на героя в „Погледът”, обикалящ града по стъпките на отдавна оставената любовница, която обаче все така му липсва. Любопитно е, че често в разказите се появява едно и също семейство – Мейпълови. Те ту са младоженци, ту вече са разведени, ту се опитват да изгладят проблемите в брака си на фона на отглеждането на четирите им деца.
Със сигурност обаче едно нещо липсва в разказите на Ъпдайк от този сборник и това е надеждата, че на финала ще видим един щастлив герой, споделящ хармонично живота си. Оптимизмът е сведен до минимум, открива се в избора да не напуснеш някого, независимо че ти е изневерил, в това да си затвориш очите пред неминуемия разпад.

„В живота има четири взаимодействия: любов, навик, време и скука. Любовта и навикът са извънредно силни за кратки периоди, но времето, което няма отрицателен заряд, се натрупва неумолимо и заедно със своя събрат скуката изравнява всичко.”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…