Skip to main content

Задачи


„…привличането е обратнопропорционално на постижимостта.”
1985
Джон Ъпдайк
С тази книга реших да започна запълването на някои литературни дефицити, предимно свързани с автори от ХХ век, които никога не съм чела. „Задачи” е сборник от кратки разкази, в голямата си част отразяващи малък времеви отрязък от някаква семейна история. Признавам, че не ми потръгна. Първите няколко текста изобщо не ме грабнаха и само инатът и фактът, че са доста кратки, ме накараха да продължа. И определено спрях да съжалявам още с разказа „Отлитаме”, отразяващ сложните взаимоотношения родители-деца. Темата за чувството на вина, насаждано от родителите у децата, винаги ме е вълнувала, а от тези няколко странички тя крещеше болезнено.
Тъй като книгата е издадена преди повече от 20 години, в интернет няма много коментари за нея. Един от тях обаче, комичен заради неизбежната идеологическа окраска, всъщност е доста верен: „Предлаганият сборник доказва, че той (Ъпдайк – бел. ред.) може да бъде проникновен хроникьор-разобличител на американското общество”. Да, и хроникьор, и изобличител, но не в идеологическия смисъл, вложен в по-горното изречение. Той изобличава майсторски дефицита на доверие, баланс, сигурност и любов у отделния индивид, който евентуално е видян в контекста на микрообществото, на семейството, но в повечето случаи е изкаран от него, самотен и замислен.
Ако има една сюжетна линия, която преобладава в разказите от сборника, това е раздялата. Понякога на нея е погледнато с присмех, друг път – с тъга. Често в основата й е изневярата. „Поради отсъствието й всеки следващ миг го поразяваше с пустотата си” – това се случва на героя в „Погледът”, обикалящ града по стъпките на отдавна оставената любовница, която обаче все така му липсва. Любопитно е, че често в разказите се появява едно и също семейство – Мейпълови. Те ту са младоженци, ту вече са разведени, ту се опитват да изгладят проблемите в брака си на фона на отглеждането на четирите им деца.
Със сигурност обаче едно нещо липсва в разказите на Ъпдайк от този сборник и това е надеждата, че на финала ще видим един щастлив герой, споделящ хармонично живота си. Оптимизмът е сведен до минимум, открива се в избора да не напуснеш някого, независимо че ти е изневерил, в това да си затвориш очите пред неминуемия разпад.

„В живота има четири взаимодействия: любов, навик, време и скука. Любовта и навикът са извънредно силни за кратки периоди, но времето, което няма отрицателен заряд, се натрупва неумолимо и заедно със своя събрат скуката изравнява всичко.”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…