1.9.12

***

В моята стая със бели стени
празно и глухо простенва вятърът.
Прозорецът е счупен, няма и врати.
Само една маса и легло за двама ни.
Топла завивка от морско безвремие
с много тъга и зелени надежди.
Не, не съм призрак, нито съм истинска.
Някъде там съм, където се срещат
празните ъгли на белите ти мисли.
1999 г.

No comments: