10.9.12

30


Повече от трийсет години бях готвач и малко по малко готвех и сготвих това ястие, което съм станал; бях сам на себе си и хлебар, и тесто и омесих от себе си хляб, какъвто исках, а сега отведнъж се появи друг готвач с ножа си и за един миг направи от мен съвсем друго, непознато ястие.” (Милорад Павич)

Научих, че е безсмислено да казваш „никога”.
Научих, че от „вчера” няма полза, в „утре” няма смисъл, има само „сега”.
Научих, че е най-важно да си щастлив, независимо от общоприетите разбирания за щастие.
Научих, че пред страховете и болките си можеш да се изправиш единствено сам.
Научих, че щастието се крие на неподозирани места, извън клишетата.
Научих се да не вярвам в обещания.
Научих се да спазвам своите обещания.
Научих, че щастието не е в това да притежаваш.
Научих се да искам.
Научих се да получавам.
Научих се да ми бъде отказвано.
Научих, че удовлетворението не е в крайностите, а в баланса.
Научих, че ми предстои да се науча на търпение.
Научих, че е трудно да си напълно искрен.
Научих се да уважавам свободата на другите и да се радвам на собствената си.
Научих, че не е страшно да даваш повече, отколкото получаваш.
Научих се да отстъпвам и да се отказвам.
Научих, че по-забележими следи от времето върху човек могат да оставят само хората.
Научих много за себе си. 
Понякога имам чувството, че срещнах непознат човек. И го харесах.
Честит рожден ден, миличка!

No comments: