„Повече от
трийсет години бях готвач и малко по малко готвех и сготвих това ястие, което
съм станал; бях сам на себе си и хлебар, и тесто и омесих от себе си хляб,
какъвто исках, а сега отведнъж се появи друг готвач с ножа си и за един миг
направи от мен съвсем друго, непознато ястие.” (Милорад
Павич)
Научих, че е безсмислено да
казваш „никога”.
Научих, че от „вчера” няма полза,
в „утре” няма смисъл, има само „сега”.
Научих, че е най-важно да си щастлив,
независимо от общоприетите разбирания за щастие.
Научих, че пред страховете и
болките си можеш да се изправиш единствено сам.
Научих, че щастието се крие на
неподозирани места, извън клишетата.
Научих се да не вярвам в
обещания.
Научих се да спазвам своите
обещания.
Научих, че щастието не е в това
да притежаваш.
Научих се да искам.
Научих се да получавам.
Научих се да ми бъде отказвано.
Научих, че удовлетворението не е
в крайностите, а в баланса.
Научих, че ми предстои да се
науча на търпение.
Научих, че е трудно да си напълно
искрен.
Научих се да уважавам свободата
на другите и да се радвам на собствената си.
Научих, че не е страшно да даваш
повече, отколкото получаваш.
Научих се да отстъпвам и да се
отказвам.
Научих, че по-забележими следи от
времето върху човек могат да оставят само хората.
Научих много за себе си.
Понякога
имам чувството, че срещнах непознат човек. И го харесах.
Честит рожден ден, миличка!