„- Смъртта е сън, както и животът. За нещастие
човешкият мозък не може да обхване смъртта поради липсата на симетрия в нея, а
симетрията е за нас най-важна, след като мислим с две полукълба на един мозък. Вдишваме
въздуха през две ноздри в два бели дроба, докато гледаме и слушаме външния свят
през две очи и две уши. Понеже сме принудени да чифтосваме всичко, смъртта ни
се струва съвсем нелепа, защото тя е окончателното неравновесие…”
Гор Видал (1925-2012)
